Бенджи Акулата беше изпратила любимия си Кольо Бърбореков пред вилата на Жоро Контето с цел да помогне на Габи и да върне Кольо в прожекторите на медийната слава. Изпълнен с любовен плам и професионална страст, Бърбореков се метна в репортажната кола и отпраши към Благоевград като по пътя се обади в полицията, за да подаде сигнал за отвличане.
Сега стоеше на отбивката за вилата на Контето малко преди Симитли и от 30-на минути обясняваше историята на организираната престъпност в страната и здравите й корени в бившия номенклатурен елит. Незнайно как, останалите медии също бяха надушили следата и скоро банкетът се изпълни с репортажни коли и камери, които фокусираха палата на Контето, който едва се виждаше в далечината зад високия дувар и дървета.
ГДБОП не закъсняха след подадения сигнал и щурмува вилата под аплодисментите на цвета на българската журналистика и неколцина случайни зяпачи. Но Кольо беше първи и имаше вътрешна информация, гарантираща му наградата за журналистика “Черноризец Храбър1”. Пръскащ се от кеф, Бърбореков надвикваше околната глъчка и, сграбчил стръвно микрофона, нареждаше:
- Новина, уважаеми зрители, имаме сензационна новина! Главата на организираната престъпност в България – Жоро Контето, е арестуван в собствената си вила в компанията на вътрешния министър Росен Червенобузков. Контето е обвинен в отвличане на Габриела Бостанджиева от София и заловен след анонимен сигнал. Доколкото ни е известно, госпожица Бостанджиева не е свързана с организираната престъпност. Тя е била неволен свидетел на престрелката пред столичната сладкарница Шоколад преди няколко седмици, в която бе убит барманът на заведението. Полицията предполага, че отвличането на г-ца Бостанджиева може би има връзка с инцидента2.
В този момент от портата на имението излезе, по-червен от всякога, министър Петко Червенобузков. Червенината се дължеше по-скоро на употребата на руйно мелнишко вино, отколкото на неудобство от срамната ситуация. Операция “Бушон” беше тотално провалена и изгърмелият бушон бе именно той. Личната му охрана го огради и му запробива път през тълпата журналисти.
Кольо Бърбореков злорадо се ухили и си помисли, че с министъра е свършено и въздуха мирише на оставка.
- Господин Министър, как така се оказахте във вилата на най-големия престъпник в страната? На среща? А, може би, барбекю?
- Не коментирам!
- Така ли се борите с организираната престъпност? На маса?! Колко стилно!
- Мене ме няма, аз никога не съм бил тук. Хайде изключете камерата! После ще се разберем.
Вместо това, Бърбореков го попита дали ще си подаде оставката, но отговор така и не получи. Правителственото BMW откара поредния за страната политически труп.3 A Бърбореков влезе в стихията си:
- Ето, уважаеми зрители, това е отношението на българската политика към най-голямата язва на обществото – организираната престъпност. Демонстрирана близост, афиширана и нагло навирана в очите ни с чувство за безнаказаност? А какво ни се полага на нас, редовите граждани? Глад, бой и стриганье от управници и мафиоти, пируващи на една и съща софра и определящи бъднините ни. Докога ще търпим това? Нима сме неспособни на собствено мнение, на протест срещу оялата се политическа класа в България, която си мисли, че е вечна и незаменима. Това е нечуван позор и срам за една нация. Долу професионалните политици, до болка познати, изтъркани и мухлясали, неспособни да родят нищо смислено освен размяна на компромати и подмятане на досиета. Долу новата номенклатура и нейните мафиотски креатури! Да живее свободата на словото! Да живее младото кадърно поколение!
Кольо Бърбореков завърши с патос, неусетно стъпил на несигурния и неравен път на политиката с това социално изказване. Останалите му колеги бяха млъкнали и го гледаха втрещени, ръчкайки операторите да го снимат имаха не една, а цели две новини за вечерта.
След минути бойци от отряда на ГДБОП извлякоха Контето с белезници и качулка на главата. Наведоха му главата и го натъпкаха в една от колите. Пъргави набити полицаи подскачаха наоколо и чевръсто подритваха към колите току що уволнената охрана на Контето. Линейка откара изпадналата в шок Габриела към болница в София.
Скоро след като панаирът свърши, журналистите и сеирджиите подкараха надолу по пътя, където спасителни екипи вадеха доджа на Юлиян. След бясното преследване, блъскане, стрелба и падане в реката, пикапът беше в доста окаяно състояние и зяпачите жално клатеха глави и цъкаха с език. Бледен младеж с очила и кожена тужурка се мотаеше наоколо и разпитваше членовете на спасителния отряд какво е станало и дали има оцелели.
- Тоя е пътник, отпътувал е надолу по реката. В тези води не можеш да оцелееш и десет минути, а и колата е доста надупчена от куршуми и има петна от кръв по седалките. Противен и трагичен край – коментираше важно с професионален тон пред журналистите пожарникар No.1 на Републиката генерал Борче Борисовски и гледаше навъсено и замечтано синьото небе. – Сигурно е бил ранен и не е могъл да се пребори с бързеите. Пък и на мястото, където е паднал, ненапразно му викат “пералнята” – като паднеш и те завърти може чак в Гърция да те намерят.
- Идентифициран ли е? – попита репортерката на телевизия МЛАТ, която бе спешно експедирана от Благоевград да отрази позора на архи-врага на Вихрен Етъров, Министър Червенобузков.
- Открихме документите на водача. Лицето се казва Юлиян Донков, от София, 36-годишен. Най-вероятно е бил сам в колата.
- Той криминално проявен ли е? – провикна се Бърбореков, който, надушил поредното поръчково убийство, вече се носеше две педи над земята от кеф.
- Нямаме данни. – промърмори мрачно Борисовски, който винаги злорадстваше след смъртта на поредната мутра4. – Не е осъждан и не е известен на полицията.
- Според вас има ли връзка между този инцидент и Жоро Контето? - провикна се пак Бърбореков, разблъсквайки с лакти колежките си, които се блъскаха напред с надеждата Борисовски да им даде да му пипнат мускула.
- Съмнявам се. – каза Борисовски. – Но все пак аз не съм достатъчно компетентен да ви отговоря.
- Колко време ще продължи издирването на тялото на жертвата?
- Колкото е необходимо. – отрони Борисовски с нажален поглед и се почеса по небръснатата челюст. – Все пак близките му сигурно ще искат да му устроят подобаващо погребение.
“Х-м-м-м...може и да не е умрял” – помисли си Сашко Свирепото. “Теоретично имаше шансове да е оживял и да се е измъкнал от бурните води невредим, но това сигурно ще стане ясно след ден-два. Сега е време да е занимая с бъдещата си кариера.”
Свирепото набра номера на чичо си. Етъров не приемаше отказите и неуспехите. Мисията се оказа почти успешна, въпреки че закъсня и не стана свидетел на преследването и кончината на Юлиян. Е, поне Габриела сега беше свободна и в двата смисъла на думата.
- Чичо, аз съм. Обаждам се да ти кажа, че мисията е изпълнена. Донков се е пребил с колата си и се е удавил в Струма. Утре ще пише във вестниците.
- Браво, моето момче, браво, чичовото! – викна Етъров радостно – Само ти не ме разочарова и изпълни заръката ми. Хайде, Сашко, прибирай се, че леля ти Катка се тревожи. Остави този подъл предател, този поп Крьстю, да плува в реката. И моля ти се, престани да носиш черно, че получавам страхова невроза от този цвят! Преоблечи се, преди да дойдеш при мен! От днес кафявото е официалния цвят на партията. Хем стилно, хем хигиенично!
- Добре, чичо, както кажеш.
- Имам нова задача за теб, трябва да елиминираме Мити Писалката, да изтрием това нищожество от лицето на земята. Организирай щурм командата и гледай този път да не се издънят. Готвя за теб бляскаво бъдеще и кариера, Сашко, ще станеш водач на младежкото ни движение и защо не бъдещ премиер. Слушай само чичо си и ще направя от теб голям човек.
- Да, чичо! Благодаря ти, чичо...
- Хайде, стига, стига. После ще ми благодариш. Сега идвай бързо, че леля ти се тревожи къде си.
Етъров затвори телефона, озърна се плахо, провери дали някой не се е скрил зад фикуса и обърна умолително поглед към портрета на стената. Борбата иска жертви. Взе отново телефона и повика секретарката си. Нареди й да не пуска никого и да повика при него момчетата. Секретарката се изниза под одобрителния поглед на Етъров, който всеки месец й отпускаше бонус за нови къси полички.
В този момент погледът му попадна на огромното кристално огледало. От него мазно му се усмихваше и грациозно махаше с пухкава ръчица Мити Писалката. Етъров изкрещя и запокити телефона в омразния образ. Огледалото изригна на хиляди парчета. Етъров се хвана за главата, закри очи и започна да опипва джобовете си за чудотворните зелени хапчета за нерви на доктор Хайверов. В този момент на вратата се почука и в кабинета боязливо надникнаха няколко обръснати глави.
- Шефче, мое ли да влезем? – щурм командата на Етъров се беше посъвзела от уплахата, преживяна преди две седмици, а той им беше простил издънката, след като стана ясно какво точно е станало.
- Идиоти-и-и! Колко пъти съм ви казвал, че за вас съм г-н Президент!!!
- Да, шефе, ша извиневаш, гусин Президент, повече нема да праим така!
- Мирно! Слушайте ме внимателно и не ме карайте да повтарям! Утре вечер откриват новия мол5 София Шити Център6. Ще има светско парти и на него ще присъства онази отрепка Мити Писалката. Искам да го ликвидирате. Ще ви води моят племенник Александър, единствен той има достатъчно разум, добре че го измъкнах от лапите на Караколев.
- Ама, шефе, там ще има много хора... – понечи да каже единият.
- Глупак, как смееш да ми противоречиш! Падни на колене и се моли! Няма да търпя неподчинение! Моята дума е закон!
Етъров изрита момчетата от кабинета си и се просна по очи пред портрета на Левски. Ужасът от подземието го обзе и той захленчи и заиска прошка, че се е продал, оправдавайки постъпката си в името на родината. Сутринта жена му го намери заспал сгърчен на пода между любимия му фикус и портрета-икона.7
***
Mити Писалката пиеше с наслада сутрешното си кафе с портокалово сокче и примлясваше шумно с наслада. Мити определено нямаше проблем с килограмите, гонейки 150-те от тях и, така да се каже, се гордееше с маститите си форми и коремна обиколка. Все пак човек като него можеше да има поне едно достойнство.
Беше облечен в бяла кенарена риза, разтворена широко на гърдите му и разкриваща наниз от едри златни халки с висяща инкрустирана с лъскави камъчета брошка „МР.“8 Под добре отгледаното му шкембе се подаваха обути в бермудки на цветя грижовно епилираните му крака, увенчани с розови джапанки и добре поддържан педикюр.
До Мити в ъгъла на дивана се гушеше и чупеше притеснен ръце Наско и обмисляше как да се представи шефа си в блестяща светлина на тазвечерното събитие. Изборите наближаваха и всяко подобно събиране бе предпоставка за ловък политически ход и вдигане на рейтинга в светските хроники.
- Наскооо, моето момче! Tи си ми голям приятел, най-добрия, и аз теб много те обичам и ще направя от теб голям човек! Само слушай чичо си Мити, той знае най-добре! Сега, кажи ми какво мислиш за това събитие довечера?
- Мити, виж сега, аз правя каквото мога и се старая много ти да си доволен, само че понякога не всичко зависи от мен. Ти си много невъздържан и налиташ на всичко живо, хич не подбираш.
- У-у-y, не така бе, Наско, какво да направя, че имам такъв голям ищах. И да ти кажа, не е вярно, че не подбирам, аз все по хубави момченца и момиченца си падам9, нали съм метросексуален. Ах, елате при чича си, пиленца сладки!
- Мити! Стегни се!
- Добре де, Насе, добре де, знаеш, че съм добър човек. Аз, чичо Мити, обичам всички българи. И те мен ме обичат също, защото съм един най-обикновен метросексуален човек от народа.
- Да, но довечера няма да си сред народа, там ще бъде и Орлов, който е собственик на мола заедно с бившия кмет на София. Ще има и други политици и големи звезди от шоу-бизнеса.
- О-х-х, Наскооо, не ме слушаш ти мене! Какви звезди и какви политици! Аз ще съм най-голямата звезда и най-големият политик. Всичките са ми приятели, ако знаеш колко съм ги черпил в семейната шкембеджийница „Розовото фламинго.“ Е-е-ех, не ме учи ти мен на акъл, на мода ме учи, на фасон и обноски, за да съм хубав и представителен!
***
Новият мол София Шити Център бе окичен с балони и светлини. Многократно отлаганото му и шумно рекламирано откриване, най-после щеше да се случи. От месеци откриването бясно се въртеше с всички рекламни средства по медии, улици и дори от врата на врата. Шопинг манията завладя града и всички трескаво очакваха да се втурнат към лъскавите магазини и бутици, примамени от неустоимите предложения, промоции и рекламни намаления. Целият град беше осеян с пазарски колички, които плачеха и нареждаха пред всеки срещнат минувач, че искат вкъщи. Доста от тях се озоваха в домовете на случайни минувачи.
Шопинг истерията бе започнала да се нагнетява от преди около година, през която сградата изникна като гъба върху бивша обширна детска площадка и археологически находки от древността. Кметът беше дал разрешение с широка усмивка10, след като обеща публично зала за детски игри в мола и хиляда места за паркиране.11
Днес великият ден беше дошъл и молът бе открит с фойерверки и множество прожектори кръстосващи нощното небе. Тумби тийнейджъри се тълпяха върху “моста на смучките” над НДК и гледаха пиротехническото шоу. Млад мъж със заострени уши и черен плащ стъписано гледаше небето и си мислеше: „Добре де, викат ме, но кой от всичките е за мене?“
В мола се беше събрал столичният елит и шумно празнуваше откриването, наблягайки на напитките и отбраните мезета. Като живи цветя на партито, сред гостите се разхождаха красиви манекенки и радваха мъжката част от гостите с кръшните си движения и предизвикателни погледи. Много дами с досада дърпаха разконцентрираните си мъже за лакътя и ги връщаха в лоното на съпружеския живот и нежен домашен контрол.
Кметът, обкръжен от Орлов и Мити Писалката, преряза лентата и откри официално първата стъпка към европейския начин на живот и покупателна култура в страната. Тази сделка беше подсигурила и внуците му и той с наслада се усмихваше на себе си широко и още по-широко, разкривайки златните си зъби.12
Тази вечер основното политическо събитие беше официалната подкрепа на Орлов за кандидатурата на Мити Писалката за президент. Това не беше голяма изненада за посветените, но бе подета от медиите като сензационна новина. Истината беше в това, че Орлов и Писалката бяха дългогодишни съдружници в много бизнес начинания и политическата кариера на Мити започна не без благословията на Орлов, който кроеше планове как да запази партията си и да адаптира мисията й към предстоящата европейска реалност, когато европейската порода щеше да претопи всички малцинства и да осъществи заветната мечта на народа ни да станем европейски граждани. Метросексуалната платформа беше универсална и Метросексуалният Интернационал вече набираше сили в световно равнище. Орлов и Писалката се прегърнаха и целунаха публично пред камерите и светкавиците на фотографите.
Наско стоеше леко встрани до един от аварийните изходи и тайно се надяваше да се измъкне поне за малко след края на шумотевицата, за да врътне един джойнт на стълбището. Нежна музика дискретно се носеше навсякъде из мола от вградените високоговорители. Елвис мъркаше страстно “Love me tender” и създаваше романтична атмосфера в този храм на голямото харчене.
В стълбищната клетка Сашко Свирепото даваше последни нареждания и оправяше папионките на облечените като келнери скинари.
- Значи влизате вътре с подносите, заобикаляте го дискретно, най-близкият от вас го сгащва до някой парапет и инсценира нещастен случай. Останалите всявате паника и суматоха и в мелето се измъквате! Ясно? И гледайте този път да не се издъните, че ще стане много страшно!
- Да, малко шефче, немаш проблеми!
- Ще ви кажа аз “малко”! Намеквате за ръста ми ли, некадърници?! Моментално марш вътре!
Момчетата се изнизаха един по един към фоайето на мола с подноси, отрупани със скъпи питиета и вкусотии. Сбутаха стоящия като сгърчена стойка за чадъри Наско и нехайно се включиха в тълпата. Очите на Наско се разшириха. Той разпозна в единия от келнерите нападателя си от преди година, когато бе нападнат и пребит от скинари по време на сутрешния си крос в парка. Това бяха копои на Етъров и нямаха място тук. Нещо ставаше тук под носа на цялата струпана охрана. Наско забеляза как групата наобиколи отдалеч Мити Писалката. Хвърли чашата си и високо изпищя със сопранния си гласец:
- Н-е-е-е....
Всички замръзнаха и впериха погледи в Наско. “Келнерите” използваха като добре дошло отвличането на вниманието и успяха да се придвижат близо до Писалката. Наско се хвърли напред. Като на забавен кадър от ням филм той размахваше ръце и крака, устремен към Мити. Една ръка с поднос се завъртя и удари Наско в лицето, който се преметна през парапета с изкривено от болка и ужас лице. Времето сякаш спря докато Наско прелиташе с агонизиращ писък през етажите, повличайки със себе си декорацията. Няколко жени изпищяха и закриха очи от ужасяващата гледка. Охраната скочи и покри важните особи.
Четири етажа по надолу леля Данче водеше за ръка внука си на връщане от тоалетната. Едната й дъщеря й беше дала покана за събитието и леля Данче като бивша учителка по английски, беше решила да предаде един урок по европейско поведение на внук си, за да свиква детето от малко на лукс, красота и чистота. По този повод го беше облякла с празничното му костюмче и го водеше за ръчичка покрай лъскавите витрини, по огледалния хлъзгав под и модерните ескалатори.
- Виж, баба, колко е хубаво и чисто! Тука хората идват да правят шо-пинг. Запомни: ШО – ПИНГ! Така живеят всички европейци! Пожелавам ти и ти така, баби, да живееш!
В този момент някъде над тях се чу смразяващ кръвта писък и на лъскавата пейката зад тях се стовари и размаза по светещия от чистота под вече бившият PR на Мити Писалката.
Първоначалният шок от ужасната случка премина бързо и гостите панически се втурнаха към изходите на мола. Охраната напразно се опитваше да въведе някакъв ред и да убеди хората, че трябва да останат да изчакат полицаите, но никой не й обърна никакво внимание. Обширните коридори се изпълниха с глъчка и тропот на дамски токчета. На вратата към гаража стана истинско стълпотворение и жестока блъсканица. Една дама налагаше с чантичката си един нещастен охранител, който имаше неблагоразумието да й се изпречи на пътя.
Хюи напразно се опитваше да си проправи път към изхода, за да прибере БиДжей в безопасност. Бяха го притиснали отвсякъде и го блъскаха най-безогледно, докато любимата му се беше свила в мечешката му прегръдка и хлипаше безутешно.
Той беше разпознал в нападателите тримата агенти от Ловния парк и в първия момент помисли, че са дошли за него. Повлече БиДжей за ръката към изхода точно в момента, в който Наско полетя през парапета. Охраната го спря и започна да му дърдори нещо на български, но той само се усмихваше неразбиращо и продължи да напредва към изхода към гаража.
Най-накрая на Хюи му писна да е любезен, наведе глава и се заблъска напред, стиснал БиДжей под мишница като топка за ръгби.
Леля Данче дърпаше внук си и се опитваше да му закрие очите да не гледа, но хлапето, като всички деца, изпитваше мрачно любопитство и стоеше зяпнало трупа на Наско, лежащ под неестествен ъгъл сред треските на пейката, цветните гирлянди и бързо пълзящата по кремавите плочки локва кръв.
Кольо Бърбореков, следван от оператора, си пробиваше път сред тълпата, използвайки микрофона като остен. Това беше звездният му ден – първо министър Червенобузков, после инцидента в реката, а сега и това... “Черноризецът” му беше вързан в кърпа. Ако успееше да интервюира и онази баба с внучето, щеше да стане прекрасна сълзливо-покъртителна човешка история от сорта, за който шефовете му и зрителите на телевизията направо си умираха.
В създалата се суматоха Сашко и неговият отряд успяха да се измъкнат незабелязани и се юрнаха през парка зад мола към паркираната наблизо кола. Все пак мисията беше частично изпълнена с премахването на дясната ръка на Мити. Лозунгът на партията гласеше „Който не е с нас е против нас“ и един по-малко беше добре дошъл. Време му беше да се оттегли в пенсия след изтичането на мандата и вече планираше екскурзия с жена си до Страната на чудесата. Кметът поздрави за пореден път събралото се множество и заби срамежливо поглед в рубинено червените обувки на жена си под овациите на публиката.
----------------
1 Известна още като “Гъзолизец Храбър”, но не казвайте на никого.
2 Всъщност, полицията не предполагаше абсолютно нищо.
3 Изразът е неточен, политически трупове може да са само покойници. Останалите са чиста проба политически зомбита, т.е. бивши политици няма.
4 Като повечето редови граждани, междувпрочем.
5 Да не се бърка с Материално Отговорно Лице (МОЛ).
6 Направо новия ЦУМ, oще по-централно в центъра на София!
7 Не е лесно да си лидер.
8 MP сиреч Мити Писалката, Мember of Parliament, а защо не Mister President!
9 Както се пее в една песен “няма значение момиче, момче, при всички положения чичо ви Мити ебе”
10 За да си представите широка усмивка си представете един добре разтеглен акордеон.
11 Точните му думи бяха: Майната им на археолозите и техните кокали и грънци. Амфитеатър, голяма работа! Театри бол, на мен паркинги ми трябват!
12 Кметът буквално имаше заслепяваща усмивка.
2. Блогът на "Капитал"
3. Кафене
4. Този човек ни кара да се смеем с глас
5. WWF петиция за защитените територии в БГ
6. Да спасим ИРАКЛИ!
7. Поредната перверзия на чичо Mike Patton
8. За собствениците на iPod
9. Завръщането на лудия Ник Кейв
10. Музика за напиване ;)
11. Южния Парк ;)
