Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2006 10:06 - Глава 13
Автор: fugitive Категория: Забавление   
Прочетен: 1567 Коментари: 0 Гласове:
0



Обедното слънце, греещо право в лицето му, най-после успя да го изтръгне от пиянския сън. Юлиян с усилие отлепи очи и протегна вдървените си крайници. Беше спал накриво, всичко го болеше и той тихо изсумтя. Главата го цепеше адски и обещаваше поредната сутрин със зверски махмурлук. Той никога не си беше представял, че ефектът от бирата може да е толкова брутален, но очевидно се беше заблуждавал цял живот.
Носът му беше запушен, а пресъхналата му уста смърдеше на бирена мая. Юлиян облиза устни с подут език и примлясна с надеждата да разкара гадното усещане, но без особен резултат. Пикочният му мехур щеше всеки миг да се пръсне и той се надигна.
С размътен от махмурлука поглед, заопипва с крак дъските под леглото в търсене на джапанките си. Главата му се въртеше ужасно и сякаш плуваше отделена от тялото. Псувайки под нос недоволно и стиснал глава с две ръце, за да се увери, че още си е на мястото, Юлиян коленичи и надникнa под леглото. Навеждането предизвика нов силен пристъп на световъртеж, този път придружен с гадене.
“Ох, майната му!”, помисли си той и, затиснал уста с две ръце, претърча бос през полянката към кенефа, без изобщо да забележи Звяра, който седеше на верандата и гледаше мрачно иззад тъмните си очила, стиснал за гърлото сутрешната бутилка бира1.
- Какво прави боата? – попита Звяра когато Юлиян се дотътри обратно на верандата.
- Праща ти много здраве. – отговори Юлиян. – Има ли кафе?
- Оставил съм ти утайката, ако искаш си направи ново. На масата в кухнята има Alka Seltzer, а в хладилника биричка. – промърмори Звяра и се оригна звучно. – За махмурлук е идеална2. Можеш да ми донесеш една.
- Бирата ще я пропусна засега. Снощи май доста изпихме.
- Не знам, мен, не помня. Някъде след осмата им изгубих бройката.
- Изглеждаш учудващо свеж като се има в предвид, че снощи си направихме главите на икебана.
- Аз никога нямам махмурлук. – ухили се доволно Васето и се тупна по мощните гърди. – Спорт му е майката.
- Тия ги разправяй на някой друг! – промърмори кисело Юлиян. – Ти може и да не помниш, но аз не съм забравил как ти държах главата, докато ти дра лисици и проведе разговор с боата в една канавка в Ляолин.
- Кога това? – вдигна вежди Васето.
- Миналата година след запоя за шампионската титла. Два дни обикаляхме кръчмите и пихме. Сигурно и танците по масите не помниш...
- А, т’ва го помня. – ухили се Звяра. – Това са незабравими моменти в танцовата ми кариера.
След малко Юлиян се появи на верандата с чаша кафе в ръка и цигара между зъбите. Настани се на стола до Васил, качи крака върху парапета и се зазяпа в планините отсреща.
- Говорих с Хюи преди малко. – отрони той и отпи от бирата си. – Казах му, че се връщам в петък.
- Хубаво.
- Твойта Габриела е отвлечена. – изтърси Васил с равен тон. – Контето те търси под дърво и камък, за да те пречука.
- Моля?
- Добре ме чу. Иска да се предадеш моментално.
- Копеле нещастно!
- Мда.
- Кой ти каза? –Юлиян скочи от стола и си заопипва джобовете за мобилния телефон.

- Хюи. Хванал си ново гадже, оназ чалгaджийката БиДжей, и тя му била казала. Тя нали е гъста с мутрите...

- Мамка им мръсна! Всичките ще ги избия! – Юлиян се заразхожда нервно из верандата и срита чашата с кафето.
- Чакай малко, успокой се, бе мен! – Звяра се надигна от стола и хвана Юлиян за рамото. – Той това иска – да се ядосаш и да сбъркаш някъде. Стой кротко, все ще измислим нещо.
- Как ще се успокоя, бе мамка му! Как? – Юлиян се измъкна от лапата на Звяра – Леле, ей сега стана страшно! Леле, всичките ще ги избия, майка им мръсна! Всичките!
Юлиян продължи да снове из верандата, почервенял от ярост, стиснал юмруци и облещил очи. Жилите на врата му изпъкнаха, от челото му се лееше пот на едри капки, а една вена на слепоочието му пулсираше бясно. Срита стола, на който допреди малко седеше и стовари юмрук по парапета.
- Юлияне, седни и ме слушай! – викна Васил, хвана го за рамото и го помъкна към стола. – Сядай и се успокой малко! След малко Хюи ще ми се обади да каже какво още е разбрал от БиДжей и ние двамата с теб ще измислим план.
- Ти най-добре стой настрана! Аз сам ще се оправя.
- Както кажеш, само се успокой, че ще вземеш да получиш някой инфаркт.
- ОК.
- Хайде, дишай дълбоко! Запали си цигарка и се успокой, докато аз отида на баира отзад да се чуя с Хюи, че тук обхватът е много скапан.
- И аз ще дойда. Искам да се обадя тук-там.
Вдигнали високо мобилните си телефони, двамата се качиха на хълмчето зад къщата и почнаха да се въртят в търсене на повече чертички обхват. Докато Звяра говореше с Хюи, застанал на високо върху един голям камък, Юлиян с нарастващ бяс слушаше съобщенията в гласовата си поща. Последното съобщение от Габи, главно състоящо се от хлипове и истерични крясъци, му докараха нов пристъп на ярост. След като го изслуша няколко пъти, той се опита да я набере, но телефонът й беше изключен.
Хюи беше научил от БиДжей, че са преместили Габриела в някаква вила по пътя за Кулата, малко след Благоевград и единственото условие за освобождаването й било Юлиян да се предаде на Контето.
В късния следобед, вече малко успокоен, Юлиян, който много добре знаеше за коя вила става дума, реши, че ще хукне да спасява Габриела, пък после каквото сабя покаже. Първоначално Звяра се опита да го разубеждава, но после реши да не се меси.
Сега седеше на верандата си, обзет от мрачни предчувствия, и отпиваше от поредната бутилка бира, докато Юлиян си събираше багажа.
- Готов съм да тръгваме. – каза Юлиян и хвърли сака си в багажника на пикапа.
Без да отрони дума, Звяра заключи къщата и се качи в колата. По пътя цареше мрачно мълчание. Юлиян караше бързо, стиснал здраво волана и вперил поглед в пътя, а Васето зяпаше през прозореца. Като наближиха София, той все пак реши да се опита за последно да налее малко разум в дебелата глава на Юлиян и промърмори:
- Ако искаш ме слушай, ако не искаш недей, но съм длъжен да ти го кажа, защото си ми приятел и ще ми е много кофти като те убият.
Юлиян продължи да кара, без да каже нищо.
- Разбери, че това е клопка и ти си тръгнал право в нея. Ще нагазиш и с двата крака в лайната и няма да можеш да се измъкнеш. Разбирам, че я обичаш и си решил да се държиш като рицар за да я спасиш, но помисли малко и за себе си. Спомни си какво си говорихме снощи!
- Какво искаш да кажеш? – изръмжа Юлиян и изгледа приятеля си в огледалото за обратно виждане. – Да я зарежа и да избягам ли?
- Искам да кажа, че чисто теоретично има начин да се спасите и двамата.
- Как точно ще стане това? – поинтересува се Юлиян с равен тон и настъпи газта.
- Ами ако вземеш, че умреш, Контето няма да има причина да я държи за заложница и ще я пусне. Нали така? – Звяра набра смелост и се усмихна доволно.
- Аха... Слушам те, продължавай! – Юлиян изпревари москвича отпред, едва избягвайки сблъсъка с камиона в насрещното.
- Да речем, че отидеш да спасяваш любимата си, но в процеса вземеш, че паднеш в реката, примерно. Ти каза, че познаваш района и знаеш къде е тази вила.
- Да, знам я. Районът е доста див, пътят на места доста опасен – с много слепи завои, а реката е буйна. Особено по това време на годината, когато снеговете горе още се топят.
- Идеално. Ще трябва да го обмислим много добре и да разузнаем района.
- Не искам и ти да се набъркваш! Това си е мой проблем – сам ще си го решавам.
- Слушай, мен, не можеш сам да се оправиш! Как си представяш, че ще се прибереш после? Аз няма да се показвам, просто ще те чакам някъде с колата и ще те прибера в София. За всички други ще си мъртъв.
- Добре, ще видим. - Юлиян запали цигара и погледна Васето. - Къде искаш да те оставя?

***

Въпреки риска, Юлиян реши да се прибере в апартамента си като по пътя си купи китайско, бутилка Finlandia и две кутии цигари. - Тази нощ му предстоеше доста да мисли.
Промъкна се тихо във входа, като се стараеше да избегне случайни или неслучайни срещи със съседите. Юлиян отключи, влезе, изключи алармата и се огледа - апартаментът си беше така, както го беше оставил. Само Луцифер се беше преселил да дерибейства при леля Данче.
Юлиян си взе душ, обръсна се, преоблече се и седна на дивана в хола да хапне. Сипа си водка, запали цигара и се замисли над думите на Васил. Той беше очевидно прав, че цялата тази история е капан. Юлиян никога не беше крил връзката си с Габи, както и факта, че я обича, въпреки че не й беше съвсем верен. Контето го познаваше добре и знаеше, че държи на нещата и хората, които обича и че най-вероятно ще постъпи като истински мъж и ще хукне да я спасява. “Знае, че няма да се предам лесно”, помисли си Юлиян. “И явно на това разчита.”
Той отпи от водката и задържа чашата в ръка, подрънквайки бавно с кубчетата лед в нея. “Е, ще му дам каквото иска.”
Юлиян си сипа още водка, пусна две бучки лед и я глътна на екс. “Значи ще се мре”, помисли си той и пак си напълни чашата. “Поне нека е със стил.” С омекнали от алкохола пръсти Юлиян набра Васил и му каза, че е навит на плана.

***

Вилата на Контето, където държаха Габриела, беше добре охранявана и Юлиян знаеше, че шансът да се промъкне незабелязан е нулев. Така или иначе не това беше целта на упражнението и той реши да паркира пикапа си така, че да го видят всички, които отиват към вилата. Той подозираше, че дори и никой да не мине, Контето много скоро ще бъде известен за присъствието му от многобройните камери, с които бе окичена цялата гора в околностите на имота.
Юлиян обърна колата към шосето, спря климатика и отвори прозореца, за да чуе приближаването на преследвачите си. Запали цигара и зачака. По негови сметки до половин час гонитбата щеше да започне, но кога и как щеше да свърши никой не знаеше.
Имаше прекалено много неща, които можеха да се прецакат, но Юлиян така или иначе беше труп и му беше почти все едно. Ако планът сработеше, щеше да засили колата в реката и да инсценира удавянето си, да се върне в София със Звяра, който го чакаше в Кресненското ханче и после да хване влака през Калотина за Будапеща. Ако ли пък не сработеше, нямаше да му се налага да инсценира нищо.
Юлиян изпухтя и погледна часовника си – висеше тук вече 15 минути и нищо не се случваше и му ставаше все по-горещо. Беше задушно, а по небето бързо се трупаха оловносиви облаци.
Въпреки ненормалната за края на май жега, под ризата беше облякъл бронирана жилетка, която, освен че беше тежка и неудобна за носене, спарваше ужасно. Той разкопча още едно копче на ризата си и пак огледа въоръжението си. – На седалката до него имаше автомат Heckler & Koch MP5K, а в кобура през рамото му висеше любимият му Glock 17.
След близо час, по пътя откъм вилата се чу шум от автомобил и Юлиян запали двигателя на пикапа. Иззад завоя се показаха две G-класи със запалени фарове, следвани от по-старичко BMW петица. От прозорците им висяха мутрите, които в момента в който го видяха, започнаха да стрелят по пикапа.
Юлиян настъпи газта и изчезна към шосето сред облак прах и стъкла. За негов късмет, пътят Е79 беше празен и той излетя на платното, плътно следван от мутрите, които продължаваха да стрелят.
Заваля на тежки едри капки и за секунди платното се покри с тънък слой хлъзгава кал.
Без да сваля очи от пътя, Юлиян грабна автомата с дясната ръка и пусна откос през счупения заден прозорец. Един от джиповете се изравни с него отляво и се опита да го изблъска към мантинелата. Юлиян извъртя рязко волана наляво и блъсна мерцедеса. В този момент другият джип тръгна да го изпреварва от дясно, докато мутрата, стърчаща от шибидаха, се опитваше да го вземе на мерник. Той натисна спусъка на автомата и по чудо успя да уцели стрелеца, който се свлече наполовина на покрива. Това изглежда поохлади ентусиазма на шофьора, които бързо изостана.
Юлиян настъпи газта, за да набере преднина и да се опита да презареди автомата, но джипът отляво отново го блъсна. Пикапът поднесе към мантинелата и Юлиян стисна волана с две ръце и рязко изви наляво. Изглежда шофьорът на мерцедеса също изгуби контрол. Юлиян изви пак наляво и успя да го изблъска през насрещното платно към мантинелата над реката. Отдясно обаче го настигна другият джип и отвътре откриха огън. Куршумите със свистене натрошиха дясното стъкло и Юлиян сви глава в раменете си и се облегна максимално назад в седалката.
В този момент BMW-то, което досега караше на разстояние, се приближи и го блъсна отзад.
Дъждът вече се превърна в порой и видимостта бързо намаляваше. Юлиян включи чистачките на максимални обороти и натисна газта. Идващият насреща ТИР наду клаксона и запримигва с фарове. Мерцедесите се прибраха зад него и Юлиян се възползва да увеличи малко преднината си.
Наближаваха тунелите на Кресненското дефиле. Малко преди входа на първия, BMW-то се опита да го изпревари, но Юлиян настъпи газта. В тунела BMW-то пак се изравни с него и той го блъсна със страшна сила. Колата се удари в стената на тунела, преобърна се и продължи да се пързаля по покрив сред порой искри.
Малко след тунела, единият мерцедес пак се изравни от дясно и отново откриха огън. Куршумите свистяха и се забиваха в таблото и пътническата седалка, няколко дори пробиха прозореца до шофьора. Юлиян запсува под нос и пак се сви в седалката. Един куршум одра дясната му ръка под лакътя и за секунда той изгуби управление над колата. Погледна одраното, после измъкна глока си и започна да стреля в отговор. Третият куршум уцели шофьора във врата и главата му клюмна на волана. Седящият до него не успя да реагира достатъчно бързо и колата се заби в мантинелата, премазвайки висящия от прозореца стрелец.
Юлиян погледна в огледалото за обратно виждане и видя как оцелелите излязоха и се метнаха в изостаналия назад втори джип. Той подсвирна през зъби, учуден на ентусиазма им, който беше показателен за дадените им заповеди да го убият на всяка цена. После сви рамене и впери поглед в пътя. Наближаваше мястото където смяташе да се засили към реката и нямаше да е зле мутрите поне от единия джип да са свидетели на “смъртта” му.
Беше запомнил мястото от миналогодишния рафтинг – брегът беше стръмен, а реката буйна и инструкторът му показа мястото с коментара, че оттам минават само големи майстори и самоубийци. Преди два дни беше минал оттук със Звяра и огледа всичко, стараейки се да запомни подробностите. Мястото беше хубаво, защото по склона нямаше дървета, които евентуално да го спрат по пътя към реката. Юлиян не знаеше дали няма да се пребие, докато лети надолу и дали няма да се удави в бързеите, но засега късметът му работеше и всичко вървеше по план.

Изглежда случката с BMW-то в тунела и сблъсъка с мантинелата малко беше поохладил ентусиазма на преследвачите му, които, макар и все още плътно зад него, не предприемаха нови агресивни действия. През отслабващия вече порой Юлиян виждаше как говорят по телефоните си и се зачуди какво ли замислят, но предпочете да се съсредоточи върху пътя. Погледна ръката си – кървеше и го болеше, но не изглеждаше нещо сериозно. На завоя преди мястото Юлиян намали леко, за да го догони ускоряващия отзад джип. Когато се изравниха, Юлиян изви рязко, удари джипа, отхвръкна и умишлено настъпи газта. Пикапът поднесе, премаза мантинелата и излетя в перфектна парабола над реката.
Юлиян примижа и пое дълбоко въздух. Падането му се стори цяла вечност, която премина в чудене дали е преценил правилно траекторията или ще се размаже на брега. Колата цопна в реката и започна да потъва. Водата започна бързо да нахлува през разбитите прозорци и Юлиян трескаво разблъска въздушната възглавница, която се беше надула още при удара с мантинелата.
С треперещи от адреналина пръсти разкопча колана, пое въздух, измъкна се през прозореца и се гмурна към отсрещния бряг. Водата беше мътна от току-що изсипалия се порой и той не виждаше абсолютно нищо. Течението и тежката бронирана жилетка го повлякоха към дъното и той отчаяно задрапа към повърхността. Подаде глава да се ориентира и да си поеме въздух, но бе засипан от град от куршуми.
Юлиян пак се гмурна и заплува, но бързеите го завъртяха и той загуби ориентация. Рискува отново да си покаже главата и бе посрещнат от гневни викове и нови откоси. Усети как нещо силно го удари в гърба и кръста и му пресече дъха. В първия момент помисли, че е някой клон, влачен от течението, но после чу радостните крясъци на стрелците, които го бяха уцелили.
Около него продължаваха да се сипят куршуми и той с отчаяни усилия заплува в посоката, в която мислеше, че е отсрещния бряг. Не посмя да подаде глава, за да се огледа и вече се задушаваше. Реката го влачеше по течението си и Юлиян задържа дъха си максимално дълго, докато се отдалечи достатъчно. Когато усети, че всеки миг дробовете му ще се пръснат, той рискува и подаде глава над водата. Няколко дървета го бяха прикрили от погледа на преследвачите му и този път стрелба нямаше, но право към него плуваше изтръгнат дънер, който щеше да го премаже, ако не се махнеше веднага от пътя му.
С последни сили той заплува към брега, за да избегне сблъсъка. Бързеите бяха останали назад и течението беше малко по-бавно, но умората, раздраната ръка, тежката жилетка и болките в гърба, му пречеха ужасно. Струваше му се, че въпреки неистовите усилия, които полагаше, никога няма да стигне до плитчините. След цяла вечност плуване и борба с реката, най-сетне додрапа до брега и отчаяно се вкопчи в надвисналите храсти, за да не го отнесе течението. Без да излиза от водата и без да се пуска, Юлиян изпълзя в плитчината под клоните на една плачеща върба и се скри да си почине малко.
Над шума на реката се чуваха виковете на мутрите, които явно се чудеха какво да правят и се щураха нагоре-надолу по брега.
“Дотук добре”, помисли той и огледа ранената си ръка – кървенето почти беше спряло от студената вода и, въпреки че беше дълбока почти до костта, раната не изглеждаше сериозна. После посегна към гърба си – успя да напипа една дупка в жилетката, но сигурно имаше още. Поздрави се за чудесната идея да я облече сутринта и понечи да я махне, но се сети, че сигурно ще претърсват брега и реката и няма да е хубаво да я намерят.
Въпреки сезона, водата беше ледена и скоро Юлиян започна да трепери от студ и изтощение. Реши, че ще е най-добре да продължи към мястото на срещата със Звяра, който сигурно вече се беше побъркал от нерви.
След още час плуване и почивки между клоните и корените на дърветата край реката, Юлиян най-после видя терасите на ханчето и изпълзя на брега. Огледа се и не видя жива душа. Обикновено оживено през уикендите, през останалата част от седмицата ханчето и кръчмите бяха пусти с изключение на някой и друг тираджия, който обикновено спираше за малко да хапне и продължаваше по пътя си.
С последни сили Юлиян се завлече към мястото където Звяра беше паркирал колата си.
Срита гумата да включи алармата и клекна в близките храсти. Звяра пристигна на бегом след по-малко от 5 минути. Огледа се и като видя Юлиян, на лицето му грейна усмивка:
- Значи успя, а мен? – изрева той радостно.
- Мда.
- Бях почнал да се притеснявам. Един тираджия каза, че нагоре по пътя се гонели коли и аз се сетих, че ще да си ти, но беше преди часове.
Юлиян се изправи със залитане и се опря на багажника на колата, без да каже нищо – беше прекалено изтощен, за да говори. Ребрата го боляха от натиска на въздушната възглавница, куршумите и плуването и едва дишаше. От дрехите му капеше вода, устните му бяха посинели и целият се тресеше като лист. Ръката му пак кървеше и му се виеше свят от умора и студ.
Звяра му даде одеяло, извади сака със сухите дрехи от багажника и му подаде плоска метална бутилчица.
- Ето да се стоплиш, мен.
Юлиян се омота с одеялото, взе бутилчицата и отпи две големи глътки. После каза:
- Давай да се омитаме, преди да са дошли насам!
- Тече ти кръв. – каза Васето и посочи ръката му. - По-добре полей раната с ром, че в тая река всякакви гадости плуват.
- Знам. Драскотина. Дай да изчезваме!
- Добре.
Звяра запали колата, докато Юлиян махаше надупчената бронирана жилетка и клатеше глава.
- Гледай, моля ти се! – каза той. – Три дупки в гърба. Ако не я бях облякъл сутринта, сега наистина щях да съм мъртъв.
- Късметлия си ти, мен! Голям късметлия. – отрони Васето. – Хайде качвай се и да се махаме.
Юлиян се преоблече набързо, хвърли в багажника мокрите дрехи и жилетката и се настани на седалката до него. Изхлузи се напред, сниши се, нахлупи армейския си каскет ниско над очите и запали цигара.
Малко след ханчето ги настигнаха няколко полицейски коли с надути сирени, следвани от линейка. На мястото където пикапът падна в реката се беше събрала малка тълпа, а един полицай отклоняваше движението в насрещното платно. От мутрите, обаче, нямаше и следа.
Васето намали и проточи врат любопитно, докато Юлиян надничаше изпод козирката на каскета си с доволна хитра усмивчица.
- Номерът май ще мине, как мислиш? – промърмори той.
- Сто процента. Жалко само за прекрасното ти возило. – каза Звяра.
- Е, нищо, ще си купя ново – хвърлил съм око на тези новите Infiniti.
- Мда, никак не са лоши. – промърмори Васето и пусна CD плейъра. – Искаш ли малко Slayer?
- Предпочитам новия на Peppers, ако ти се намира.
Звяра сбърчи нос:
- Бе много комерсиални станаха тия! Ама ‘айде щом си рекъл... Намери си диска в жабката и го пусни, щом толкова искаш.
Юлиян се надигна и зарови из класьора с дисковете. По едно време промърмори:
- Майор Караколев3 знае ли, че нямаш нито един легален диск в колата си?
- Ебал съм ги всичките с техните глупости! – изръмжа Васето. – Помагам на наемен убиец на мафията да избяга, а той седнал да се коси за пиратски дискове.
- Те и в мойта кола доста пиратски дискове ще намерят. – каза Юлиян и пъхна диска в стереото.
- К’во ти пука, нали си умрял!
- Съвсем. Оставих им шофьорската си книжка с талона и документите на колата да им е по-лесно да ме идентифицират.
- Я гледай ти! – проточи Васето и посочи полицейските коли и тълпата журналисти на отбивката към вилата на Контето. – Твоят приятел май има гости.
Юлиян се надигна от полулегналата си поза и погледна през прозореца. Във вихъра на събитията се перчеше Кольо Бърбореков, който разпалено обясняваше нещо на камерата и ръкомахаше възбудено по посока на къщата. Всичко наоколо беше окичено с червено-бяла полицейска лента и периметърът се охраняваше от намусени полицаи с качулки и автомати.
- Да бе, верно! Едва ли за пиратски дискове са го хванали.
- Хм, може и за това да е, знае ли човек в днешно време4. – отрони замислено Васето и настъпи газта. – Бе довечера ще кажат по новините. Хайде да си ходим!

***

В подземие близо до Смърфис се извършваше странен ритуал. Главен участник в него беше известният политик Вихрен Етъров, който беше решил да продаде душата си на дявола само и само да спечели президентските избори на есен. Понеже не успя да се свърже директно с Лукавия след продължителна серия от опити, Етъров реши поне да получи подкрепа, както смяташе той, от последователите му. От половин час стоеше с черна качулка на главата си и отговаряше на странни въпроси. Лишен от сетивата си, той загуби ориентация и в един момент реши, че са го замъкнали направо в ада. Слабите му нерви бяха опънати до краен предел, но той беше твърдо решен с цената на всичко да издържи това изпитание и да се домогне до жадуваните власт и влияние. Около него в кръг стояха тъмни фигури с качулки и факли в ръце. В средата пред Етъров върховния Хегемон беше опрял меча си право в сърцето му.
- Вихрен Етъров, заклевате ли се да служите вярно на ордена и пазите неговите тайни?
- Заклевам се!
- Свалете му качулката!
Етъров премигна. Превъзбуденото му съзнание рисуваше сюрреалистични образи. Огън и мрак го обграждаха, а пред него стоеше черен демон с огнени очи и меч.
- Готов ли сте да погледнете най-големия си враг в лицето?
- Готов съм!
- Обърнете се!
Етъров рязко се завъртя и почти се сблъска в огледалото. Но вместо собствения си образ, в него той видя лицето на Мити Писалката. С изкривено от ужас лице, той извика и се свлече на пода. Сатанински смях изпълни залата.

----------------------------

1 Звяра беше привърженик на теорията “клин клин избива”.

2 Сутрин бира срещу махмурлук е като мехлем за подсечено бебешко дупе!

3 Със страховития си вид, бръсната глава и белег през лицето, Майор Караколев от ГДБОП, по-известен с ника си от ICQ и форумите, “Stra6ili6tetoNaMentetata” , всяваше ужас сред редиците на интернет пиратството и беше чест гост в домовете и кошмарите им.

4 В последно време полицията се чудеше с какво да се занимава, само и само да не лови престъпници.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fugitive
Категория: Забавление
Прочетен: 186011
Постинги: 45
Коментари: 236
Гласове: 304
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031