Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2006 12:39 - Глава 11
Автор: fugitive Категория: Забавление   
Прочетен: 1590 Коментари: 0 Гласове:
0



След 12 дни на вилата на Звяра, прекарани основно в правене на “тия три неща”1, Юлиян беше започнал да оздравява. Първите пет-шест дни главно спа, защото от мозъчното сътресение беше дезориентиран, виеше му се свят и го болеше главата. Счупените ребра още го боляха и дишаше малко трудно, но общо взето се чувстваше почти човек на фона на ужасните първи дни след боя, когато през повечето време беше така надрусан с болкоуспокоителни, че нямаше много точна представа къде е и какво става наоколо.
Шокът от нападението беше прогонил параноята и сега Юлиян беше сравнително спокоен. – Тук едва ли някой щеше да се сети да го търси, а и Звяра се беше оградил добре с висок дувар и тежка желязна порта.
- Не че има кой знае какво за крадене, но мразя да ми надничат в градината. – беше обяснил той в отговор на въпросителния поглед на Юлиян.
Докато Юлиян се излежаваше на шезлонга на терасата и обмисляше бягството си, Васил си намираше работа по старата селска къща или ходеше да бракониерства в близкия язовир.
Тази вечер си спретнаха барбекю, обилно полято с бира и текила. Сега двамата се бяха изтегнали на шезлонгите на терасата, смучеха бира и зяпаха небето със замъглени от алкохола погледи.
- Брей, мен, добре си изкарахме тия дни, а? – измърмори Звяра.
- Ти си изкара добре. Аз лежах пребит. – каза Юлиян.
- "Айде сега, стига драма! Нали се оправи вече?
- Мда, оправих се.
- Тия агенти излязоха големи аматьори. Така да избягат...
- Аматьори, аматьори, ама биеха съвсем професионално. Ако не бяхте дошли вие двамата, щяха да ме усмъртят. Благодаря за което.
- Няма проблеми, мен... И все пак, ще ми кажеш ли защо беше всичкото това? Знам, че ти обещах да не задавам въпроси, но направо ще пукна от любопитство.
Юлиян отпи от бирата си и въздъхна:
- Щом настояваш, ще ти кажа, но да знаеш, че после ще трябва да ме предадеш на полицията.
- Това пък защо? – Звяра го погледна учудено. – Какво си направил?
- По-лесно ще ми е да ти кажа какво не съм правил. – Юлиян пак отпи от бирата и запали цигара.
- Нещо лошо ще да е било, щом тия типове така ти се бяха нахвърлили.
- Е, по всеобщо мнение, убиването на хора за пари никак не е добро.
Звяра се задави с бирата си и зяпна.
- Ама к’ви ги дрънкаш, бе мен? К’ви убийства, к’ви пет лева?
- Да речем, че съм вършил разни услуги на разни хора като съм премахвал разни други хора.
- Добре, и защо трябва да те предавам на полицията? – недоумението в гласа на Васил беше съвсем искрено.
- Ами защото иначе могат да ти лепнат съучастие и укривателство.
- Аха... Това не би ми хрумнало. – Васето замислено отпи от бирата си. – Я дай една цигара!
Юлиян му подаде кутията и запалката. Звяра запали, задави се от дима и попита:
- Добре, а полицията знае ли за твоите извънкласни занимания?
- Не мисля.
- Ми тогава няма проблем. Не виждам защо трябва аз да ходя да им казвам.
- Виж, Васе, с тия неща майтап не бива!
- Аз съм съвсем сериозен, мен. Доколкото разбирам, ти си нещо като наемен убиец.
- Не нещо като, ами точно това – наемен убиец на договор при една от групировките.
- Така... Добре... Убивал ли си случайни хора? – Васил допи бирата си.
- Не съм. Само разни с прякори.
- Браво! – Звяра стана и отиде до хладилника. – Искаш ли още бира?
- Дай още една.
Васил се върна и подаде ледената бутилка на Юлиян. Той я отвори, отпи и каза:
- Не си ли притеснен, че и ти си имаш прякор?
- Това моето е друго.
- А не си ли притеснен, че в момента седиш на терасата на вилата си и пиеш бира с наемен убиец на мафията?
- Не особено. Нали не си дошъл да ме убиваш?
- Не.
- Значи нямам повод за притеснение.
Юлиян погледна приятеля си. Под мижавата светлина, идваща от кухнята, Васил изглеждаше адски сериозен и леко шокиран, но не и ужасен.
- Значи това, че убивам хора не те тревожи?
- От морална гледна точка, убийството е лошо и най-вероятно ще се пържиш в ада. Но от друга страна, всички ще попаднем там, така че няма да ти е скучно сам. Освен това, след като очевидно държавата не може да се оправи с тези идиоти, ти на практика вършиш услуга на обществото като ги трепеш. Трябва паметник да ти вдигнат. – Васето метна фаса в отсрещните храсти. – Кой беше последният, когото очисти?
- Стоматолога.
- Е, ти още в казармата беше добър стрелец.
- Мда, единственото полезно нещо, на което ме научиха там.
- Значи онези агенти бяха хора на Стоматолога, така ли?
- Не. Не съм сигурен, но мисля, че бяха хора на Етъров.
Васил вдигна вежди:
- Той пък какво общо има?
- Трябваше да му видя сметката.
- Аха. Добра идея. Жалко, че не си успял.
- Мисля, че това беше капан - искат да се отърват от мен.
- Доста нестандартен подход бяха избрали, няма спор.
- Несъмнено.
- И сега какво ще правиш?
- Ще изчезвам, ако успея.
- Сигурно вече имаш план...
- Би могло да се каже.
- Виж, Юлияне, можеш да стоиш тук колкото е нужно – никой няма да те намери, а и от мен нищо няма да излезе. Аз, обаче, трябва след няколко дни да се връщам в София, защото жена ми ще ме обяви за издирване, а нищо чудно и тук да цъфне.
- Ще тръгнем двамата когато кажеш. Не искам да си имаш проблеми заради мен – и без това те вкарах в ебаси филма.
- Тогава предлагам да тръгнем в петък. Така ще имаш време да пооздравееш още, а и аз ще разпусна качествено.
- Добре.
Звяра пак погледна Юлиян.
-И все пак си мисля, че нещо ме ебаваш.
-За какво да те ебавам? - не разбра Юлиян.
-Цялата тази работа ми се вижда безумна.
-Хм.
-Ама не, мен, познаваме се от деца и през цялото време и през ум не би ми минало подобно нещо за теб.
-Е добре, не си ли си задавал въпроса откъде ги имам всички тези кинти и какво правя по цял ден?
- Задавал съм си го разбира се, но съм си намирал и обяснение: вашите винаги са били хора с повече възможности и допуснах, че са ти оставили някаква солидна сума, която ти си вложил хитро. Освен това, ти като излезе от казармата, замина в чужбина, нали така?
- Да.
- И се върна с доста пари...
- Факт.
- Не те знам къде си бил и какво си правил през онези две години...
- Три. - поправи го Юлиян.
- Добре, три... Но се върна променен и с много пари. - довърши мисълта си Звяра.
- Да.
- Еми ето ти обяснение. - Бил си в чужбина, бачкал си, събрал си пари и това е. ...А всъщност какво прави през тези три години?
- Да речем, че съм бил в чужбина и съм бачкал... - отговори уклончиво Юлиян. - Но не ме карай да изпадам в повече подробности.
- Хм, добре... Ясно. Разбрах. - Васил се загледа неловко в ръцете си. - Хайде да спим, че стана никое време.
Юлиян пусна краката си на земята и бавно и с охкане се надигна от шезлонга.
-Мда, хайде да спим вече.
- Само още едно нещо ми кажи – Жоро е, нали? - попита Звяра.
- Какво Жоро?
- Жоро Контето, онуй номенклатурно лайно от квартала, дето все се дуеше с вносните си дънки и BMX-а си... На него му вършиш услуги, нали? Той стана голяма клечка след 10-ти с ония партийни куфари, дето му ги дадоха да ги препере...
- Да, Жоро е.
- Баси майката! А беше егати келеша сополив навремето! – Звяра плю презрително през парапета на верандата и си допи бирата. – Един път го счупих от бой, щото ми беше гепил един брой на “Дъга” и ми развали колекцията. Опитваше се да ме изнудва. От малък си беше мошеник.
- Беше. Но сега държи курвите и оръжието в цяла Западна България, а се е наврял и в дрогата напоследък. ...И иска да ме убие.
- Това е най-неприятното в цялата история. Но защо?
- Какво защо?
- Защо иска да те убива?
- Това е един добър въпрос, но не му знам отговора. Дори не съм сигурен, че иска да ме убие.
- Е как така?
- Виж, Васко, в нашия бизнес си има едно много просто правило – ненужното се изхвърля. Освен ако не съм пропуснал нещо, на мен ми се носи славата на най-добрия. Вярно, мислят ме за психопат, както се оказа, но това си върви с длъжностната характеристика.
- Това ми е ясно, но защо, по дяволите първо ще те праща да трепеш Етъров? Не е ли по-лесно просто, извинявай, да те застреля? Какви са тези сложни схеми?
- Теоретично е доста по-лесно, да. Ако това е идеята...
- Ми тогава?
- Не знам, приятелю, от близо две седмици вече си го задавам този въпрос и не мога да си отговоря. Контето е доста шантав, но първо: повод не съм му давал никакъв и второ: щом иска да ме убие, можеше просто да ме застреля в главата. Единственото донякъде логично обяснение е, че някой го е подвел или просто той няма нищо общо с цялата работа. Третият вариант е да се е появил някой нов стрелец в града, но все щях да съм чул нещо. Но честно казано, вече и не искам да знам кой и защо го прави. Просто искам да се махна оттук, по възможност жив и цял.
- Умно си го измислил.
- Хич не е умно даже. Трябваше да съм се махнал още преди близо месец, когато Контето ми цъфна една вечер в бара, размахвайки някаква снимка и задавайки странни въпроси.
- И какво стана?
- Нищо... Аз, идиотът, реших, че това са някакви глупости и ще му мине.
- Друг път случвало ли се е?
- На мен лично не, но съм виждал какви ли не простотии от страна на Контето.
- Защо не се покри тогава?
- Защо да се крия? - Нищо не съм направил.
- Е явно има нещо, щом си я докарал дотук.
- Нали ти казвам, бе копеле, няма повод.
- Ти си знаеш най-добре.
- Така е. Но работата е там, че напоследък се отпуснах. Остарявам вече за тези работи. Уморих се и не ми се занимава. Предпочитам да си гледам приятелката, спокойствието и бара, да играя ръгби и да се радвам на живота. В последно време нямаше много поръчки, а и ми плащаха все по-добре. Никой не ме закачаше за нищо и бях спокоен и сигурен. Тръпката отдавна изчезна.
- Само за тръпката ли го правиш или има и нещо друго?
- В началото го правех главно заради това. Усещането е просто убийствено.
- Сигурно.
- В началото живеех само заради адреналина – бях направо пристрастен. Беше опасно и ми харесваше – криех се, спях където ми падне, ядях каквото намеря, можех по две денонощия да седя на гюме, без да ям и да спя. После отивах и профуквах заработеното по барове, жени, дрога и разни други удоволствия. Само си представи – доброто момче на мама и тати, отличника на класа – се превръща в наемен убиец. Беше нещо като неизживяно детство – дотогава винаги гледах да съм добро момче, да съм като всички и да не разочаровам родителите си, а всъщност винаги съм си бил див идиот по природа. И изведнъж получавам всичката свобода, за която съм мечтал – никой не ме познава, никой не иска нищо от мен, освен просто да дръпна спусъка. И ми плащаха. И то добре. Имах всичко, за което един 21-годишен келеш може да си мечтае – пари, мацки, коли, всичката кока, която мога да изсмъркам, всичкия алкохол, който мога да изкъркам... Мислех си, че съм бог и всеки ден живеех все едно съм безсмъртен. В един момент, обаче, усетих, че се превръщам в пълен психопат.
- Какво стана? – полюбопитства Васил.
- Не ти трябва да знаеш – имаше един период, в който бях тотално откачил. Почнах да правя глупости и това едва не ми коства живота. Както и да е, след въпросния инцидент се уплаших яко реших, че е време да се откажа и да се прибера при мама и тати. Имах още няколко поръчки, които бях поел ангажимента да изпълня. Свърших си работата и се прибрах у дома. Мислех, че съм сложил кръст на цялата история, но се оказа, че веднъж като се хванеш на хорото, няма пускане. Започнаха да ме търсят и да ми предлагат какво ли не. После започнаха да ме заплашват. В началото отказвах и се дърпах, после се криех, но накрая почнах да приемам. Парите бяха добри, работното време беше ненормирано и шефът не ми висеше на главата. И така... Вече 15 години.
- Добре де, мен, никога ли не са те хващали?
- Не. Опитвали са се и да ме хванат, и да ме убият – повече от веднъж при това. Пребивали са ме, ръгали са ме, стреляли са ме, но винаги съм се измъквал.
- А нямаш ли угризения? Не сънуваш ли кошмари? Не те ли е страх?
- Някои угризения сигурно и в гроба си ще ги отнеса. С много от нещата, които съм направил, особено в началото на кариерата си никак не се гордея и често сънувам ужасни кошмари. Ако не ми вярваш, можеш да питаш Габи колко пъти се е стряскала от мен и колко пъти ме е будила, защото бълнувам.
- Боже, мен, как не си откачил досега?
- Бил съм на ръба много пъти, но се свиква, както с всичко останало. Погледни го така – някои хора играят компютърни игри, аз го правя наистина. Понякога си мисля, че е по-силно от мен и не мога да спра. Но всъщност го правя по-скоро заради парите.
- Удобно обяснение си си намерил. – въздъхна Звяра и пак отиде до хладилника. Добре де – провикна се той отвътре. – Не ти ли се е искало да се махнеш от тази лудост? Щото, извинявай, но на мен ми изглежда доста шантаво.
- Разбира се, че съм искал. Но напоследък не ми стискаше – както ти казах, напоследък се бях отпуснал и си живеех прекалено спокойно и удобно. Нали знаеш какво казваше Робърт Де Ниро в “Жега” – “Не се привързвай към нищо, което не можеш да зарежеш в рамките на 30 секунди, когато усетиш жегата зад ъгъла.”
- Доста култова фраза, да.
- Е, аз не бях готов да зарежа всичко, когато жегата дойде зад ъгъла и ето ме тук сега. – Смлян от бой, пия бира и си изливам душата пред теб така, както пред никой досега. Само ми остава да се надявам да не свърша като героя във филма.
- Хайде не ставай сантиментален, мен! – Васил стовари юмрука си по рамото на Юлиян. – Сигурен съм, че ще се измъкнеш.
- Ох, по-леко, че още съм крехък!
- Извинявай, понякога не си знам силата.
- Няма проблеми. – Юлиян пак погледна Звяра изпитателно. – Ако нямаш повече въпроси, предлагам да си лягаме вече наистина.
- Добра идея. Хайде, пък утре ще мислим как да се измъкнеш от страната.
- Мда. – Юлиян хвана ръката на Звяра и я стисна здраво. – Благодаря ти, Васе! Правиш ми страшна услуга.
- Е хайде сега, нали сме приятели! Ще ти помогна с каквото мога, пък ти после ще ми пратиш картичка.
- И две ще ти пратя, само да се измъкна.
Юлиян пусна ръката на Звяра и се прозя широко.
- Хайде сега верно да спим!
- И аз това викам. Хайде лекар с нож!
- Лека…

---------------

1 Спане, лежане и ядене ... А вие, мръсници, какво си помислихте?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fugitive
Категория: Забавление
Прочетен: 186021
Постинги: 45
Коментари: 236
Гласове: 304
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031