Постинг
06.11.2006 09:28 -
Глава 5
Смърфис бе популярен бар със силно декадентски стил, богата история и още по-дълга традиция като бира-скара “Палма” и ОФ клуб по соц време. По-късно в зората на демокрацията и така нареченото ново време[1], кварталната бирария еволюира в пицария, грузински ресторант и най-накрая откри своето амплоа като ирландска кръчма тип пъб.
На това място се пресичаха особени енергийни линии, които превръщаха посетителите в герои, луди, или просто квартални пиянки. Тук някога комунисти с плам градяха стария строй и бистреха политиката, а по-късно внуците им с ентусиазъм го порутиха. Днес барът бе изпълнил заветната мечта на много поколения да се преселят на запад и самосиндикално се бе превърнало в част от обетованата земя, населена предимно от англосаксонци, шпиони и агенти от Академията.
Както всяка привечер, мястото бе фрашкано с народ и от полутъмния и мрачен салон се чуваше звън на халби, ниско боботене на гласове, тук-там украсено с високи възгласи и кратки свади. Заведението се гордееше с разкривеното дюшеме, стар излющен дървен бар и маси, покрити с тъмно зелени покривки, смътно напомнящи на съдран плат от билярдна маса, гарниран с множество дупки от пури.
Миризмата на пури, характерна и всепроникваща, блъскаше посетителите още от входа и ако човек се вгледаше през стелещия се дим по стените можеше да забележи множество снимки на софийския отбор по ръгби Dazed and Confused или накратко ДиК. Отборът се състоеше от тумба юнаци, обединени от любовта си към ръгбито, боричкането, публичните сбивания, бирата, и разбира се, познанията по английски[2].
Отборът с ентусиазъм се събираше в Смърфис след тренировка или мач да лочи бира и да танцува хака.[3] Поради количеството погълната бира танцът обикновено не вървеше, което дразнеше до полуда капитана им – свиреп на вид маор, преподавател по хореография в Академията и известно лице от рекламите на силни напитки.[4]
Блумфилд мразеше тази страна за разлика от повечето експати.[5]
Босовете от NJ го бяха изпратили на мисия като наблюдател в региона и от две години той бе официалният представител на NJ мафията в България и оторизиран дилър на кока. Официално се представяше за журналист от чуждестранна новинарска агенция. Единственото място, където се чувстваше добре и в свои води бе бар Смърфис, превърнал се в негова щаб-квартира и почти втори дом.
Тази вечер чакаше Мето Троло, който трябваше да му снесе важна информация за трафика на кока в региона, което силно интересуваше босовете в NJ. Тоя Троло бе по-тъп и от най-скапания гангстер-загубеняк в Бронкс, но за разлика от онези там, имаше прекрасен вкус към жени.
По дяволите, тук всички жени бяха красиви! Главата на Блумфилд удари бара и той се отнесе в мечтите си. Тринадесетата бира го довърши и сега той къртеше върху бара, с потекли лиги и затиснал с ръка подгизнал от бира лист, на който размазано се четеше „The impoverished Balkan country…”[6]
От другата страна на бара седеше Звяра и бавно предъвкваше поредната клечка за зъби. До него седяха Юлиян и половината му съотборници от Dazed and Confused. ДиК най-често играеха сами срещу себе си и много често бе трудно да се различи от кой отбор играе някой играч. Днес отборът бе загубил от себе си. Жилите на врата на Звяра се опъваха и вените по челото му ритмично пулсираха.
- Ще избия всички!!! – ръмжеше Звяра и шареше с кървав и див поглед из заведението в търсене на някой, който да си го отнесе.
- На Дзверо повече никакво пиене. – процеди единият защитник, по прякор Балерината, и угоднически поднесе на капитана си кутийката с китайски клечки за зъби.
- Всичките ще ви избия!!! – избухна Звяра и запокити клечката сред купа безформени клечки в пепелника пред него.
Скочи от стола, хвана съседния празен стол и безмълвно го разби в земята. След това, видимо успокоен, седна на мястото си и поръча още по едно на отбора.
За няколко секунди разговорите по съседните маси затихнаха, а някои от новопристигналите в страната експати проточиха врат да видят какво става. Действията на Звяра не предизвикваха никакво учудване сред постоянните посетители, които забиха поглед в чашите си и наведоха леко глави в случай, че Звяра реши да потроши още някоя част от инвентара. Барманът извади омацана тетрадка изпод касовия апарат и написа още един стол на сметката на ДиК - членовете на отбора по устав бяха луди копелета и техните груби закачки бяха част от колорита на заведението. Ако продължаваха в същия дух, скоро щяха да платят за цялостното преобзавеждане на Смърфис с нови мебели от масивен дъб.
Трясъкът на строшения стол бе достатъчен да събуди Блумфилд, който стреснато отлепи глава със залепнала за бузата му поставка за бира и разтърка замъглените си очи. Погледна часовника си от пет сантиметра и след известно взиране прецени, че Троло стабилно закъснява.
“Мамка му, тоя може да дойде и утре.” Тук идеята за пристигане на време не съществуваше, само краят на работното време бе крайна величина и се спазваше с почти религиозен фанатизъм[7]. “Дали да не си поръчам още едно?” – запита се Майкъл и си спомни, че утре бе канен на голф с Татърли,[8] а след това – на сватба с много кебапчета и кючеци. Пиянската усмивка разтегли лицето на Блумфилд като центрофуга евтин китайски пуловер и той се размечта за мургавите кръшни туземки, гарнирани с ракия и луканка.
- Ей, Майкъл, ела да те черпим едно! –тупна го Звяра зад врата с тежката си лапа и Майкъл почти падна от високия стол.
- К’во ша пиеш? – избоботи Звяра и задърпа Блумфилд.
Майкъл нямаше друг избор освен да се премести. На човек като Звяра не можеше да се откаже лесно – нравът му не беше от най-леките и миролюбивите и понякога, особено като е раздразнен, налиташе на бой. Какъвто си беше хилав, Блумфилд нямаше абсолютно никакъв шанс срещу, макар и не много високия, но адски набит и мускулест Звяр.
- ОК, Бийст! – изломоти Майкъл и се заклатушка, влачен от късата, но изключително здрава ръка на Звяра.
“Какво пък, тези момчета са безобидни, интересуват се от спорт и бира, почти като мен!” – помисли си той и поздрави:
- Гайс, как сме? Днес играли, даа? Много сте куул, дуудс! Ще пиша за вас в да Стейтс.
- Ха-ха, Майкъл, куче старо, пак си се наквасил! – разхили се дружно отбора при вида на Блумфилд и направи място на тромавия американец.
- Мики бой!!! –изрева Звяра. - Ти си пич, ще ни уредиш един мач с янкитата, нали? Барман, още едно мътно за американчето!
- Назджраве, Бийст! – размаза се Блумфилд. Най-обичаше да го черпят – така де, кьор софрата е интернационален феномен.
Американецът не забеляза Юлиян, който внимателно го наблюдаваше и само преди пет минути бе подшушнал на Звяра да поканят Майкъл на тяхната маса. Блумфилд седна на нисък стол до бара и не забеляза влизането на Троло и БиДжей, които седнаха на отдалечена маса, обсъждайки оживено нещо.
Юлиян небрежно стана и под предлог, че има спешна работа, се сбогува с компанията, която в момента се будалкаше с Блумфилд и не му обърна много внимание. Единствен Звяра замърмори:
- Баси, много рано си тръгваш, една бира не изпи дори!
Юлиян му смигна многозначително и Звяра се ухили:
- Ааа добре, копеле, ще ебеш! Ясно! Айде приятно! – Звяра тупна Юлиян по гърба. - Ха-ха, много ти се кефя, пич! Айде! – развеселен каза той.
Сочните истории за способностите на кръшната Габриела циркулираха из компанията и всички се кефеха, но тайно завиждаха на Юлиян за късмета му.
Междувременно на масата на Мето и БиДжей се вихреше кротък семеен скандал.
- И за какво ме караше да бързам, бе пиле, глей че го няма тоя – нацупено нареждаше БиДжей. - Не можах да си духна косата на спокойствие заради теб!
- Ш’та духна аз тебе... – заканително се размърда Троло. - Що не ми го духнеш ти на мене?
- Ааа, нали, само така разправяш! От две седмици никакъв секс не сме правили! Само да ти духам искаш. Не мога! Сто пъти ти казах! С тоя пресен силикон в устните да не мислиш, че е лесно?
Мето я изгледа накриво и се сети за куцащия им сексуален живот. Заради цялата химия дето я пиеше като млад, сега без сините хапчета хич не можеше да го вдигне. Компенсираше с едри лафове за мъжествеността и любовните си похождения по дългокраки манекенки, но всъщност беше купил на БиДжей един чуден вибратор и сега събираше смелост да й го подари. Макар и тъп като гъз, Мето Троло се досещаше, че този подарък може да не бъде приет много добре, но му беше ясно че БиДжей няма да посмее да го зареже преди да е платил дясната й цица и ще трябва да му върти свирки до припадък. Това го уреждаше прекрасно, но заради всичкия тоя силикон в джуките на БиДжей, Троло имаше чувството, че му духа не жена, а надуваема кукла.
- Охххх, мило, адски ме депресираш. А и страшна глава ме цепи. – продължаваше тя.
Да, имаше си недостатъци, беше и миньонче, но БиДжей някак си правеше изключение от красавиците, пък и друго си беше да гледаш гаджето си по MTV. Всяко нещо си има цена. Надуваше му главата по цял ден с прищявките си и се бе вманиачила на тема дясна цица, но той усещаше, че тя го превъзхожда интелектуално и на него всъщност му харесваше да бъде командван от жена. Стига бизнесът му да не страдаше, разбира се.
- Mето-о... - завъртя БиДжей един рус масур - Харесваш ли ме още?
- Да, миличко, да! Ти си най-прекрасната и секси жена на света. Заклевам се в брат си Киро!
“Ох-х, защо ми трябваше да я мъкна с мен!” – съжали Троло, но нямаше как, беше обещал да я води на дискотека, а тя много обичаше да танцува на бъчва.
- Мето-о, нали не съм дебела? Хайде, кажи ми, че не съм много дебела!
- Не, коте, като солетка си, злато. Перфектна фигура, просто златно чудо!
- Ах-х-х, колко си сла-а-адък. Имаш подход към жените, чаровнико!
- Дарлинг, ей сега се връщам – каза Мето Троло и се надигна, почти събаряйки масата.
- Хайде да си ходим, Мето! Тука е тъпо. А и онзи там ме гледа лошо. - измрънка БиДжей и посочи маора, който се беше облегнал на бара и се блещеше насреща й.
- След малко, мило. – измърмори Троло и под предлог, че ще премести джипа от средата на улицата, излезе пред заведението да позвъни на Блумфилд.
Американецът не се виждаше никъде из кръчмата. Тоя пияница сигурно пак се беше запил и му губеше времето.
Пред Смърфис Троло се огледа - улицата беше пуста и само един помияр ровеше в кофите за боклук отсреща. Пое дълбоко свежия въздух, който в сравнение с дима вътре бе самата горска свежест. “Уф-ф, заболя ме главата от тая путка. Що не си стоях сам, хубаво ми беше! Сега само претенции и глезотии, аман!”– помисли си Троло, разкърши крехкото си туловище и набра номера на Блумфилд.
Телефонът изхвърча от ръката му при удара и се разби на тротоара. Мето се стовари върху задния капак на паркиран пред заведението зелен москвич и понечи да се извърне по посока на нападателя си. Успя да види за секунда силует в отражението на стъклото преди главата му със сила да се стовари отново върху ламарината. Носът му бе размазан и остави кървава струйка по стъкло. Някой го сграбчи за късо остриганата коса и със страшна сила му тресна главата в близкия контейнер за боклук. Мето загуби съзнание.
Никой не забеляза случилото се. Сбиванията бяха част от ежедневието и жителите на съседните кооперации отдавна бяха спрели да обръщат внимание на какво се случваше пред заведението. На празния тротоар пред входа на Смърфис остана само скъсан дебел златен ланец и все още димящата пура на Троло.
На това място се пресичаха особени енергийни линии, които превръщаха посетителите в герои, луди, или просто квартални пиянки. Тук някога комунисти с плам градяха стария строй и бистреха политиката, а по-късно внуците им с ентусиазъм го порутиха. Днес барът бе изпълнил заветната мечта на много поколения да се преселят на запад и самосиндикално се бе превърнало в част от обетованата земя, населена предимно от англосаксонци, шпиони и агенти от Академията.
Както всяка привечер, мястото бе фрашкано с народ и от полутъмния и мрачен салон се чуваше звън на халби, ниско боботене на гласове, тук-там украсено с високи възгласи и кратки свади. Заведението се гордееше с разкривеното дюшеме, стар излющен дървен бар и маси, покрити с тъмно зелени покривки, смътно напомнящи на съдран плат от билярдна маса, гарниран с множество дупки от пури.
Миризмата на пури, характерна и всепроникваща, блъскаше посетителите още от входа и ако човек се вгледаше през стелещия се дим по стените можеше да забележи множество снимки на софийския отбор по ръгби Dazed and Confused или накратко ДиК. Отборът се състоеше от тумба юнаци, обединени от любовта си към ръгбито, боричкането, публичните сбивания, бирата, и разбира се, познанията по английски[2].
Отборът с ентусиазъм се събираше в Смърфис след тренировка или мач да лочи бира и да танцува хака.[3] Поради количеството погълната бира танцът обикновено не вървеше, което дразнеше до полуда капитана им – свиреп на вид маор, преподавател по хореография в Академията и известно лице от рекламите на силни напитки.[4]
Майкъл Блумфилд седеше или по-скоро лежеше на бара, подпрял ръце на мокрия дървен плот с натежала от постоянен махмурлук глава и тежък кървясал поглед. Пред него се извисяваше пирамида от празни чаши, а поредната синьо-зелена бира Смърфис изчезваше пред него в небитието, хвърляйки последни сини отблясъци в помътненото му съзнание.
Блумфилд мразеше тази страна за разлика от повечето експати.[5]
Босовете от NJ го бяха изпратили на мисия като наблюдател в региона и от две години той бе официалният представител на NJ мафията в България и оторизиран дилър на кока. Официално се представяше за журналист от чуждестранна новинарска агенция. Единственото място, където се чувстваше добре и в свои води бе бар Смърфис, превърнал се в негова щаб-квартира и почти втори дом.
Тази вечер чакаше Мето Троло, който трябваше да му снесе важна информация за трафика на кока в региона, което силно интересуваше босовете в NJ. Тоя Троло бе по-тъп и от най-скапания гангстер-загубеняк в Бронкс, но за разлика от онези там, имаше прекрасен вкус към жени.
По дяволите, тук всички жени бяха красиви! Главата на Блумфилд удари бара и той се отнесе в мечтите си. Тринадесетата бира го довърши и сега той къртеше върху бара, с потекли лиги и затиснал с ръка подгизнал от бира лист, на който размазано се четеше „The impoverished Balkan country…”[6]
От другата страна на бара седеше Звяра и бавно предъвкваше поредната клечка за зъби. До него седяха Юлиян и половината му съотборници от Dazed and Confused. ДиК най-често играеха сами срещу себе си и много често бе трудно да се различи от кой отбор играе някой играч. Днес отборът бе загубил от себе си. Жилите на врата на Звяра се опъваха и вените по челото му ритмично пулсираха.
- Ще избия всички!!! – ръмжеше Звяра и шареше с кървав и див поглед из заведението в търсене на някой, който да си го отнесе.
- На Дзверо повече никакво пиене. – процеди единият защитник, по прякор Балерината, и угоднически поднесе на капитана си кутийката с китайски клечки за зъби.
- Всичките ще ви избия!!! – избухна Звяра и запокити клечката сред купа безформени клечки в пепелника пред него.
Скочи от стола, хвана съседния празен стол и безмълвно го разби в земята. След това, видимо успокоен, седна на мястото си и поръча още по едно на отбора.
За няколко секунди разговорите по съседните маси затихнаха, а някои от новопристигналите в страната експати проточиха врат да видят какво става. Действията на Звяра не предизвикваха никакво учудване сред постоянните посетители, които забиха поглед в чашите си и наведоха леко глави в случай, че Звяра реши да потроши още някоя част от инвентара. Барманът извади омацана тетрадка изпод касовия апарат и написа още един стол на сметката на ДиК - членовете на отбора по устав бяха луди копелета и техните груби закачки бяха част от колорита на заведението. Ако продължаваха в същия дух, скоро щяха да платят за цялостното преобзавеждане на Смърфис с нови мебели от масивен дъб.
Трясъкът на строшения стол бе достатъчен да събуди Блумфилд, който стреснато отлепи глава със залепнала за бузата му поставка за бира и разтърка замъглените си очи. Погледна часовника си от пет сантиметра и след известно взиране прецени, че Троло стабилно закъснява.
“Мамка му, тоя може да дойде и утре.” Тук идеята за пристигане на време не съществуваше, само краят на работното време бе крайна величина и се спазваше с почти религиозен фанатизъм[7]. “Дали да не си поръчам още едно?” – запита се Майкъл и си спомни, че утре бе канен на голф с Татърли,[8] а след това – на сватба с много кебапчета и кючеци. Пиянската усмивка разтегли лицето на Блумфилд като центрофуга евтин китайски пуловер и той се размечта за мургавите кръшни туземки, гарнирани с ракия и луканка.
- Ей, Майкъл, ела да те черпим едно! –тупна го Звяра зад врата с тежката си лапа и Майкъл почти падна от високия стол.
- К’во ша пиеш? – избоботи Звяра и задърпа Блумфилд.
Майкъл нямаше друг избор освен да се премести. На човек като Звяра не можеше да се откаже лесно – нравът му не беше от най-леките и миролюбивите и понякога, особено като е раздразнен, налиташе на бой. Какъвто си беше хилав, Блумфилд нямаше абсолютно никакъв шанс срещу, макар и не много високия, но адски набит и мускулест Звяр.
- ОК, Бийст! – изломоти Майкъл и се заклатушка, влачен от късата, но изключително здрава ръка на Звяра.
“Какво пък, тези момчета са безобидни, интересуват се от спорт и бира, почти като мен!” – помисли си той и поздрави:
- Гайс, как сме? Днес играли, даа? Много сте куул, дуудс! Ще пиша за вас в да Стейтс.
- Ха-ха, Майкъл, куче старо, пак си се наквасил! – разхили се дружно отбора при вида на Блумфилд и направи място на тромавия американец.
- Мики бой!!! –изрева Звяра. - Ти си пич, ще ни уредиш един мач с янкитата, нали? Барман, още едно мътно за американчето!
- Назджраве, Бийст! – размаза се Блумфилд. Най-обичаше да го черпят – така де, кьор софрата е интернационален феномен.
Американецът не забеляза Юлиян, който внимателно го наблюдаваше и само преди пет минути бе подшушнал на Звяра да поканят Майкъл на тяхната маса. Блумфилд седна на нисък стол до бара и не забеляза влизането на Троло и БиДжей, които седнаха на отдалечена маса, обсъждайки оживено нещо.
Юлиян небрежно стана и под предлог, че има спешна работа, се сбогува с компанията, която в момента се будалкаше с Блумфилд и не му обърна много внимание. Единствен Звяра замърмори:
- Баси, много рано си тръгваш, една бира не изпи дори!
Юлиян му смигна многозначително и Звяра се ухили:
- Ааа добре, копеле, ще ебеш! Ясно! Айде приятно! – Звяра тупна Юлиян по гърба. - Ха-ха, много ти се кефя, пич! Айде! – развеселен каза той.
Сочните истории за способностите на кръшната Габриела циркулираха из компанията и всички се кефеха, но тайно завиждаха на Юлиян за късмета му.
Междувременно на масата на Мето и БиДжей се вихреше кротък семеен скандал.
- И за какво ме караше да бързам, бе пиле, глей че го няма тоя – нацупено нареждаше БиДжей. - Не можах да си духна косата на спокойствие заради теб!
- Ш’та духна аз тебе... – заканително се размърда Троло. - Що не ми го духнеш ти на мене?
- Ааа, нали, само така разправяш! От две седмици никакъв секс не сме правили! Само да ти духам искаш. Не мога! Сто пъти ти казах! С тоя пресен силикон в устните да не мислиш, че е лесно?
Мето я изгледа накриво и се сети за куцащия им сексуален живот. Заради цялата химия дето я пиеше като млад, сега без сините хапчета хич не можеше да го вдигне. Компенсираше с едри лафове за мъжествеността и любовните си похождения по дългокраки манекенки, но всъщност беше купил на БиДжей един чуден вибратор и сега събираше смелост да й го подари. Макар и тъп като гъз, Мето Троло се досещаше, че този подарък може да не бъде приет много добре, но му беше ясно че БиДжей няма да посмее да го зареже преди да е платил дясната й цица и ще трябва да му върти свирки до припадък. Това го уреждаше прекрасно, но заради всичкия тоя силикон в джуките на БиДжей, Троло имаше чувството, че му духа не жена, а надуваема кукла.
- Охххх, мило, адски ме депресираш. А и страшна глава ме цепи. – продължаваше тя.
Да, имаше си недостатъци, беше и миньонче, но БиДжей някак си правеше изключение от красавиците, пък и друго си беше да гледаш гаджето си по MTV. Всяко нещо си има цена. Надуваше му главата по цял ден с прищявките си и се бе вманиачила на тема дясна цица, но той усещаше, че тя го превъзхожда интелектуално и на него всъщност му харесваше да бъде командван от жена. Стига бизнесът му да не страдаше, разбира се.
- Mето-о... - завъртя БиДжей един рус масур - Харесваш ли ме още?
- Да, миличко, да! Ти си най-прекрасната и секси жена на света. Заклевам се в брат си Киро!
“Ох-х, защо ми трябваше да я мъкна с мен!” – съжали Троло, но нямаше как, беше обещал да я води на дискотека, а тя много обичаше да танцува на бъчва.
- Мето-о, нали не съм дебела? Хайде, кажи ми, че не съм много дебела!
- Не, коте, като солетка си, злато. Перфектна фигура, просто златно чудо!
- Ах-х-х, колко си сла-а-адък. Имаш подход към жените, чаровнико!
- Дарлинг, ей сега се връщам – каза Мето Троло и се надигна, почти събаряйки масата.
- Хайде да си ходим, Мето! Тука е тъпо. А и онзи там ме гледа лошо. - измрънка БиДжей и посочи маора, който се беше облегнал на бара и се блещеше насреща й.
- След малко, мило. – измърмори Троло и под предлог, че ще премести джипа от средата на улицата, излезе пред заведението да позвъни на Блумфилд.
Американецът не се виждаше никъде из кръчмата. Тоя пияница сигурно пак се беше запил и му губеше времето.
Пред Смърфис Троло се огледа - улицата беше пуста и само един помияр ровеше в кофите за боклук отсреща. Пое дълбоко свежия въздух, който в сравнение с дима вътре бе самата горска свежест. “Уф-ф, заболя ме главата от тая путка. Що не си стоях сам, хубаво ми беше! Сега само претенции и глезотии, аман!”– помисли си Троло, разкърши крехкото си туловище и набра номера на Блумфилд.
Телефонът изхвърча от ръката му при удара и се разби на тротоара. Мето се стовари върху задния капак на паркиран пред заведението зелен москвич и понечи да се извърне по посока на нападателя си. Успя да види за секунда силует в отражението на стъклото преди главата му със сила да се стовари отново върху ламарината. Носът му бе размазан и остави кървава струйка по стъкло. Някой го сграбчи за късо остриганата коса и със страшна сила му тресна главата в близкия контейнер за боклук. Мето загуби съзнание.
Никой не забеляза случилото се. Сбиванията бяха част от ежедневието и жителите на съседните кооперации отдавна бяха спрели да обръщат внимание на какво се случваше пред заведението. На празния тротоар пред входа на Смърфис остана само скъсан дебел златен ланец и все още димящата пура на Троло.
[1] Тук става дума за западно-европейското и северно-американското време, разделили България на две часови зони, съществено допринесли за легендарната българска точност и понятие „на време”
[2] На много от играчите им бе роден, но Инлгиш стана официален работен език на отбора, изпреварил самата държава, която го въведе като официален по настояване на коменданта на US базите 6 месеца по-късно. Изключение от правилото правеха сочните родни псувни, които се разучаваха специално, някои неща просто не можеш ги каза на английски.
[3] Хака е маорски боен танц, любим на новозеландския отбор по ръгби и изпълняван в началото на всеки мач.
[4] Маорът стана известен в рекламите с изразите: “Харесвам ти балконите!” и “Маркуча! Къде ми е маркуча?”
[5] Експатите са препатили чужденци, избягали от Запада в България, открили спокоен и евтин живот, заобиколени от красиви жени и качествено пиене.
[6] В превод: “Бедната балканска държава...”, любимото му клише, с което започваше всеки материал.
[7] Ник Лудия, някогашен член на ДиК, заслужил прякора със странното си поведение гръко-австралиец, беше кръстил този феномен “The five o’clock rush for the door” и безкрайно много се забавляваше да наблюдава подготовката за него, която започваше със затваряне на всички прозорци на монитора, изпразване на recyclebin-а, спиране на компютъра, взимане на съответните чанти и връхни дрехи, допиване на следобедното кафе и небрежно размотаване в последните 10 минути от работния ден. В 17.01ч. на тясната стълбищна площадка пред офиса, в който Ник Лудия работеше, преди да се залюби с една балерина и да се върне в Гърция, ставаше истинско задръстване от служители на фирмата, които в бодър тръс се понасяха по стълбите към изхода и свободата.
[8] Седефчо Татърли е софийският цигански барон и председател на Българската голф асоциация.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 304
Архив
Блогрол
1. Тангра Мега Рок - любимото радио на Юлиян
2. Блогът на "Капитал"
3. Кафене
4. Този човек ни кара да се смеем с глас
5. WWF петиция за защитените територии в БГ
6. Да спасим ИРАКЛИ!
7. Поредната перверзия на чичо Mike Patton
8. За собствениците на iPod
9. Завръщането на лудия Ник Кейв
10. Музика за напиване ;)
11. Южния Парк ;)
2. Блогът на "Капитал"
3. Кафене
4. Този човек ни кара да се смеем с глас
5. WWF петиция за защитените територии в БГ
6. Да спасим ИРАКЛИ!
7. Поредната перверзия на чичо Mike Patton
8. За собствениците на iPod
9. Завръщането на лудия Ник Кейв
10. Музика за напиване ;)
11. Южния Парк ;)
