Нощта се спускаше бавно над София и фаровете на колите проблясваха откъм булеварда. Младите листа на липите грееха наситено под уличните лампи и капеха лепкав сок по покривите на колите, превръщайки ги в огромни мухоловки.[1]

Между колите се провираха група човечета[2] в скейтърски дрехи и тъмни очила. Бяха врътнали поредната тлъста зелена гъсеница в запустелия двор на съседната кооперация и сега бавно се движеха по ул.”Влюбен Манивелов” в посока НДК.
- Мнооо якаа, коопеле! - проточи висок младеж с големи изцъклени очи и агресивен поглед.
- Екстра! - съгласи се този до него, нагласяйки слънчевите си очила, за да се ориентира в пътната обстановка.
- Ичкааа, айде са си ходимеее - глезено пропя високо момиче и пусна ръка по панталона на любимия.
- Гле’й, човече, глей к’во ста’а! - гъзето на групата се спря и разтърси изрусената си на кичури коса в стил “войната на таралежите”.
Групичката спря и се заозърта нервно[3]. На десет метра от тях кръстовището на ъгъла с Ръкси беше блокирано от четири черни кубести джипа. Едри силуети се суетяха на светлината на фаровете.
- Давай да изчезваме!
Човечетата бавно се обърнаха и бързо изчезнаха в посока Мимас.[4] Дюнерът беше винаги за предпочитане пред това да налетиш на бригада мутри.
Надпис на аптека в неоново зелено примигна и изгасна с тихо пращене. Нисък гологлав младеж с очила пресече накуцвайки улицата с припряна походка и се приближи в сенките към блокираното кръстовище.
В този момент, недалеч нагоре по Ръкси, в сладкарница “Шоколад,” красива блондинка отлепи сочните си силиконови устни от чашата с мартини и с наслада се отпусна в големите шоколадени възглавници. Сладкарницата беше в етно стил и топлите й цветове, в комбинация с тихата хаус музика, я правеха привлекателно местенце да пийнеш след работно време и да дръпнеш едно наргиле за блясък в погледа. Освен това, за ценителите тук се намираше качествена пудра захар, с която можеха спокойно да начертаят пътната мрежа на страната и след това с наслада да я изсмъркат. Заведението се посещаваше от светския и бизнес елит на столицата и най-вече от многобройните им нежни половинки.
Габриела се беше озовала тук след провалената от Юлиян вечеря, който й се обади на обяд и с гузен тон й каза, че плановете им за вечерта се отлагат. Тя остана безмълвна и разстроена пред перспективата някоя от приятелките й да вечеря в новия ресторант преди нея. Имаше нужда от нещо сладко. Габи заслужаваше поне тази утеха след снощния скандал. Или може би едно малко отмъщение? Сега чакаше приятелката си Кики и планираше нощ, удавена в танци и алкохол.
Габриела оправи цепката на деколтето си и помисли с яд отново за Юлиян. Понякога се чувстваше като пълна глупачка задето продължаваше да му търпи изцепките и щуротиите, но пък трябваше да си признае, че й беше безкрайно интересно. Мразеше се, че всеки път му прощава изневерите, обвиняваше се, че е малодушна, но всъщност дълбоко в себе си си признаваше, че го обича. Той не я заслужаваше, разбира се. Никой никога нямаше да я заслужава. Знаеше, че е красива и умна, за разлика от повечето празноглави моделки наоколо. И може би заради това предпочиташе ролята на кукла Блонди.[5]
Срещу Габриела на бара седеше колоритна двойка. Мето Троло представляваше огромна безформена маса мускули, свидетелство за отдавнашната му спортна слава и злоупотреба с всякакви прахове и фуражни смеси. Отраснал под крилото на брат си Киро, Мето страдаше и чакаше звезден миг за изява. Нежен и артистичен по душа, Мето имаше склонност към певиците. Последното му гърчаво завоевание седеше до него и разсеяно си играеше с изкуствените си плитки.
БиДжей беше нашумяла поп-рок-фолк певица. Тя първа успя да пробие в МТV като пропя родния турбо фолк на английски. Шеметна кариера, но за съжаление инвестициите бавно се изплащаха, защото нейният продуцент Скаута[6] прибираше по-голямата част от печалбата и за нея оставаха трохите. БиДжей ходеше с Мето, за да си оправи бюста. От предишната си връзка с хип-хоп певеца Суратя беше успяла да откачи само една гърда и в момента гордо я оглеждаше. Единственото неудобство беше, че засега предпочиташе да се снима от ляво. Ако имаше две истински цици, щеше да изтегли кредит от банката и сама да финансира своята кариера.
Пред заведението, както обикновено, бяха паркирани луксозни коли, повечето с германски номера и пренабити български. Долният край на улицата повече от половин час беше блокиран и групата едри мъже нервно обикаляха в здрача. Откъм горната страна със свистене в насрещното движение навлязоха три черни аудита осмица. От тях изскочиха дванадесет едри фигури и за секунди проблеснаха разгъващи се сиви плоскости. Групата оформи каре и, покривайки Паркета, се запъти като по команда надолу към Канала. Единствено бръснатите им глави се очертаваха под оскъдната улична светлина. Отстрани още двама вървяха с извадено оръжие, готови да отреагират във всеки един момент.
В средата на улицата беше паркиран черен Кайен. В багажника му две натъпкани с техника куфарчета осигуряваха защита от взрив и подслушване. Перфектната блиндирана кабинка за необезпокояван разговор.
Вътре седеше Контето и чакаше вече от половин час. Пръстите му нервно барабаняха по дръжката на бастуна – сребърна лъвска глава, а търпението му отдавна беше свършило.
Събитията от вчера налагаха тази среща, или по скоро интересът му да запази Югозапада за себе си. Внезапната кончина на Стоматолога изискваше бързо и решително действие. Още вчера изпрати доверени хора в Благоевград и околните центрове да подготвят нещата и сега трябваше да си осигури свободно действие в района.
Как мразеше този простак Паркета! Мразеше го заради селския му произход, заради просташкото му поведение, но най-вече заради елементарните, но трябваше да признае ефективни, силови методи, демонстрирани най-често с безсмислена жестокост. Не можеше да му прости и дебелите златни ланци и черните лъскави тениски. Паркета нямаше нито стил, нито вкус. За Контето той бе самото олицетворение на кича. Но бизнесът си е бизнес, а и както стана модно да се казва напоследък – S класата е за 100 000 евро, а простотията – за цял живот.
Контето се наведе и присветна с фаровете. Охраната отпред слезе и неговите хора оградиха колата. Кохортата на Паркета се приближи и двете групи се сляха. Вратата се отвори и Паркета се озова до Контето.
- О-о-о! Как си бе, баровец? - фамилиарно поздрави Паркета и се ухили мазно.
Контето с усилие прикри раздразнението си, игнорира отвратителния акцент на Паркета и спокойно поздрави селския тарикат.
- Отдавна не сме се виждали, Женя. Вече не идваш като едно време.
- Много работа, брато! Аз работим с ръцете си! Разбираш ли? Ха-ха-ха! - разхили се мръснишки Паркета и тупна Контето по рамото. - Слушай, Конте, тази работа дето си я намислил с канала няма да стане. Аз ще нагазя шиптърите и ще им ебем майката!
Контето свъси вежди. Повече нямаше да толерира това поведение. Паркета трябваше да си знае мястото и да проявява уважение.
- Не, канала ще го държа аз, а за твоите пратки ти гарантирам, че ще минават безпроблемно. Но ти няма да се месиш нито с шиптърите нито с оня тарикат Гепи.
- Да го духаш бе, червен боклук такъв! Къф се мислиш ти бе, да те еба у номенклатурата! - изригна Паркета и пръски полетяха от запенената му устата.
Дръжката на бастуна прекъсна потока псувни и се заби с всичка сила в сплита на Паркета. Охраненото му шкембе подскочи и дробовете му изсвистяха, опитвайки се да поемат въздух.
- Ако се намесиш, ще те пречукам, свиньо! - процеди през зъби Контето и изрита навън Паркета.
Той се изхлузи от джипа и падна на коляно. Успя да си поеме въздух и изрева:
- Да ти го начукам, копиле мръсно-о...
Гласът му заглъхна в мелето от телохранители. Контето се гордееше със своя взвод – все бивши спецчасти, тренирани и атлетични като питбули, родени убийци - изхвърлени или напуснали системата и намерили своето място в подземния свят. Охраната на Паркета, макар и по-едра, не можеше да се сравни с устрема на хората на Контето.
Първият изстрел се заби в стъклото пред Контето, но бронята го спря. Кохортата на Паркета се беше сформирала и, прикривайки шефа си, бързо отстъпваше назад. Автоматичен откос проблесна в тъмнината и куршумите се забиха в отстъпващото каре. Броните и жилетките поеха удара, а заблудени куршуми се забиваха в колите наоколо и къртеха мазилка от сградите.
Писъци и звук на тряскащи се прозорци нагоре по етажите бе последван от пълна тъмнина. Хората винаги си мислеха, че загасената лампа би ги опазила от рикошети. Освен ако летящите стъкла бяха нещо различно от рикошети, разбира се.
Един куршум пропука витрината на сладкарницата, последван от цели откоси. Панорамният прозорец се срина и стъклата се посипаха вътре върху клиентите, които допреди малко лежаха блажено в дълбоките дивани и си мислеха, че са преуспели и хванали Господ за шлифера.[7]
Барманът се хвана за гърлото, избълва фонтан от кръв и бавно се свлече пред Троло и БиДжей. Мето вдигна чашата си с водка и изсумтя:
-Бахти, и ако това не е Блъди Мери!
След това извади пистолета и изрева: “Всички на пода!”, стоварвайки геройски туловището си върху нежната си половинка БиДжей.
Отвън се чу свистене на гуми и трите черни аудита изхвърчаха в посока Попа. Джиповете се изтеглиха в посока Лозенец.
Габриела излезе от шока и трескаво се огледа. Нямаше й нищо. Наоколо тела лежаха по пода и някой крещеше истерично:
-Не ме убивайте, моля, ще призная всичко!
Едър мъж с тениска на популярната латино група ДеПутаМадре се кълнеше: „Ще върна всичко до стотинка-а-а!!!“
БиДжей седеше на пода с широко отворена уста и увисналата й долна устна, натъпкана със силикон, разкриваше ред златни зъби.
Габриела разтърси глава, за да събере мислите си и започна да вади стъкла от от косата си. Изруга. Прическата й струваше цяло състояние, а сега и маникюрът й отиваше по дяволите. Поредната скапана вечер - просто не й вървеше напоследък. И за всичко, естествено, беше виновен Юлиян – ако я беше завел на ресторант, както й беше обещал снощи, вместо да отиде да пие с приятелчетата си от ръгби отбора Dazed and Confused, сега нямаше да й се случва това.
Вратата до нея се отвори със замах. Габриела изпищя, но налягалите посетители въздъхнаха с облекчение. На входа стоеше известният столичен журналист Кольо Бърбореков и зад гърба му надничаше камерата на оператора. Журналистът беше известен с бързата си реакция и сякаш надушваше събитията, преди да се случат. Това му струваше много пари, но в неговия бизнес рейтингът беше всичко. Благославяше се, че не е политик, защото никой не се ровеше в мръсните ризи на пресата.
- Спокойно, чисто е! - извика Бърбореков и тикна микрофона си под носа на Габриела.
- Разкажете какво стана!
- А-а-а-ах... - у Габриела внезапно се надигна желание да крещи и да реве - с други думи типичен пристъп на истерия.
- А как се почувствахте? - продължи настойчиво Бърбореков.
В Габриела се бореха суетата и страха. Реалността на случилото се я връхлетя и стовари върху нея образа на свличащия се барман, бълващ фонтан от кръв. Ужасяваше се как изглежда пред камерата и същевременно искаше да крещи и да ругае. Вместо това се метна на врата на Кольо и се свлече по него ридаеща, раздирайки част от ризата му. Бърбореков с отвращение разтърси крак и разрита младата жена от пътя си. “Жени!” - помисли си той - “Като стане напечено хич ги няма. Иначе ебаси еманципацията, ебаси чудото.”
Тънко гласче зад него попита:
- Има ли убити?
Бърбореков подскочи и се обърна. На улицата зад него стоеше гологлав младеж в кожена тужурка и очила, излъчващи интелигентност. Това беше Сашко Свирепото, опитващ се да си пробие път покрай дъхащия на ракия оператор.
- Камера! - извика Бърбореков.
Докато обективът разглеждаше обърканите посетители и посипаните стъкла, Бърбореков ентусиазирано разкриваше събитията пред своите зрители.
- Имаме новина, уважаеми зрители! - стръвно нареждаше Бърбореков и сочеше застреляния барман. Журналистът прекрасно знаеше, че това се продава.
Кръвта в неговата телевизия означаваше рейтинг. Тази вечер той определено беше ударил в десетката. Преди да влезе в акция беше разбрал, че сладкарницата е собственост на известния политик Орлов, понастоящем управлявана от петата му жена.[8] Най-пикантната хипотеза, която френетичният Бърбореков успя да сътвори за краткото разстояние от телевизията до мястото на инцидента, беше сплашване или опит за атентат срещу политика.
За негово съжаление, Орлов не беше тук. След като изслуша покъртителния разказ за случката и за бъдещите творчески планове на БиДжей, която щедро излагаше на показ пред камерата лявата си страна, Бърбореков се обърна със светнал поглед към камерата, попремигна от спиртосания дъх на оператора, и изтърси:
- Имаме разкритие!
Изчака няколко драматични секунди и разказа своята скалъпена история за заплаха и дори опит за атентат срещу Орлов. Изтъкна себе си за финал и вметна, че това е предаване е на живо и то само по неговия канал.
“Ексклузивно и драматично! Еби му майката, страшен съм!”, помисли си със задоволство Бърбореков. Спомни си за студентските години, когато беше шест месеца на стаж в CNN. Правеха само монтажи. После попадна на Легенаров, който му показа как се върши занаята. Тук в България разследващата журналистика процъфтяваше.
На улицата пет патрулки забиха спирачки пред сладкарницата. От първата изскочи вътрешният министър Червенобузков, последван от личния си оператор с камера, на която работеше сирена, чийто сини отблясъци придаваха геройски вид на министъра в телевизионните му прояви.
“Пак те изпреварих, копеле мазно!” със задоволство се усмихна Бърбореков и се отдръпна да пропусне почервенелия от яд и пъхтящ от ярост Министър генерал-лейтенант Петко  Червенобузков. – И на него, както и на Габриела, хич не му вървеше последните две вечери – снощи оная история със Стоматолога, а сега и тази свинщина. “Мамка му и прасе!”, помисли си Червенобузков и разрита малко стъклата. “Ей го на и тоя кретен Бърбореков е тук. По дяволите, писна ми от този човек!” - министърът беше бесен. “Денят ми започна в скапаното му предаване, а сега и завършва с него.” Червенобузков даде знак на оператора си да се омита и се опита да се изниже незабелязано.
-Господин министър! - провикна се Бърбореков и му препречи пътя. - Какво ще кажете за случая?
Червенобузков примигна сънено и изгледа журналиста с люта закана в погледа.
-Ще разнищим случая! - измърмори ядно министърът и си пожела личният му пиар да беше тук, за да го посъветва дали не е уместно да каже и няколко думи за решителността на България да се бори с корупцията и организираната престъпност на прага на ЕС.
Бърбореков се зазяпа в кървавата чаша с водка на бара и подбутна оператора си да снима един близък план. Министърът използва момента и успя да се измъкне, следван от оператора си. Синята лампа върху камерата самотно проблесна отвън и скоро се изгуби в нощта. Все пак в него имаше нещо, което я караше да настръхне. Онзи негов поглед, който минаваше през всичко и най-вече през дрехите й. Габи потръпна, все едно я беше ударил ток и въздъхна – тази вечер не трябваше да мисли за него.

***

По същото време в столичната Резиденция Лозенец се вихреше леко необичаен коктейл по случай началото на новото рок радио “Перун,” собственост на Звяра. Първоначално идеята да прави светско парти по случая и да накара всичките си многобройни приятели да дойдат облечени официално никак не му се понрави, но шефът на рекламния отдел го убеди, че ще е хубаво да направят добро впечатление на настоящите и бъдещите рекламодатели. Звяра буча недоволно няколко дни и в крайна сметка кандиса при условие, че ще поканят рок група и ще има много бира[9].
Христина Мелничарска много обичаше да ходи по светски мероприятия, защото алкохолът беше качествен, в големи количества и най-вече – безплатен. Не че тя можеше да пие много – обикновено след две чаши вино не знаеше къде е, но продължаваше да се налива просто от любов към спорта. Това винаги дразнеше мъжа й Кольо Бърбореков, който като повечето журналисти също обичаше безплатен алкохол, но за разлика от жена си, можеше да носи и често му се налагаше да я носи до таксито под насмешливите погледи на останалите гости.
Поради тези причини, Кольо вече отказваше да я придружава по коктейли и винаги си намираше някакво извинение да не дойде. Той осъзнаваше, че като я пуска да ходи сама по такива мероприятия, практически й дава зелена светлина да се сваля с когото й падне, но напоследък му беше все тая.
Отдавна надминала лимита си от две чаши вино, Мелничарска бавно се заклатушка към тоалетната да си напудри носа. Вече беше забравила какъв беше повода за тазвечершния коктейл – май беше заради старта на поредната радиостанция или нещо от сорта – но имаше доста гости, повечето от които тя не познаваше и съответно беше леко отегчена.
Болшинството бяха някакви странни дългокоси типове, които очевидно не се чувстваха много комфортно в официални костюми и бяха натъпкали вратовръзките си по джобовете веднага след като приключи приветствената реч на домакина, който също май не беше свикнал да носи костюм. Придружителките им бяха не по-малко странни от тях и почти всички бяха заложили на черни рокли и сребърни бижута. Издокарана в розов тоалет, купен специално за случая, Христина се чувстваше малко като бяла врана и това само усилваше раздразнението, желанието й да се напие и евентуално да си тръгне с чужд мъж за утеха.
Повечето гости явно предпочитаха да пият бира и прекарваха по-голямата част от вечерта във висене на съответната опашка, която се извиваше през половината градина и весели разговори на теми, доста различни от обичайните за светски партита[10].
Имаше, разбира се, и разни мастити бизнесмени, които се тъпчеха и наливаха най-безогледно с каквото им падне, все едно утре щяха да забранят храната и алкохола със закон. Те бяха по-обичайна гледка за подобни събития, но тази вечер и те изпитваха някакво неудобство от насмешливите погледи на останалите гости.
В коридора към тоалетните Мелничарска се размина с приятеля на Габи, Юлиян, който беше потънал в разговор с домакина на партито и изобщо не я забеляза.
Христина се зарадва – може би и Габи беше тук и двете щяха да си правят компания.
В дамската тоалетна, опашката беше, както винаги, епична и Христина се облегна на стената, за да пази равновесие докато й дойде редът.
Вече освежена, Христина излезе от тоалетната и тръгна да търси Габи. Пообиколи градината, несигурно поклащайки се на високите си токчета по чакълените алеи на резиденцията, но не я видя никъде и тръгна към бара да си вземе питие. На една от високите масички, захапал пура, небрежно се беше облегнал Юлиян, отпиваше от чаша с ирландско уиски и шареше с поглед из посетителките. Христина му се усмихна хищно и тръгна към бара, полюшвайки бедра.
По всеобщо мнение на приятелките й, Юлиян беше много готин мъж и всички, къде тайно, къде явно, завиждаха на Габи, че го е забърсала. На него му се носеше славата на сериен женкар и Габриела полагаше неимоверни усилия да го запази само за себе си. Често се случваше да му прави сцени на публични места пред приятелките си, а той само се усмихваше и казваше: “Мила, предупредил съм те, че аз не съм мъж само за една жена.”
“Сега ще те видим що за мъж си!”, помисли си Христина, предвкусвайки фурора, който щеше да предизвика утре като разкажеше на Кики, Бенджи и Наско с кого е прекарала нощта.
Христина си взе чаша вино, доближи се до Юлиян и каза:
- Изглежда и на вас ви е толкова скучно, колкото и на мен.
- Не се оплаквам. – усмихна се той, остави пурата в пепелника и вдигна чашата си – Наздраве за скуката!
- Наздраве за самотата! – отговори Христина и докосна чашата си до неговата, уж небрежно докосвайки върховете на пръстите си до ръката му.
- Да, всъщност може и за самотата да пием. – каза Юлиян и й се усмихна недвусмислено.
- Наистина е по-подходящо – все пак тази вечер и двамата сме сами.
- Странно, нали? – подсмихна се Юлиян. – Как самотните души се намират.
- Неведоми са пътищата божии. – каза Христина и плъзна показалец по копчетата на ризата му.
Юлиян взе ръката й и я доближи до устните си:
- Е, май вече не сме самотни, нали? – каза той и я целуна леко.
- Изглежда не. – каза Христина и на свой ред придърпа ръката му към устните си и лекичко му захапа показалеца.
Той довърши питието си на екс, припали пурата си и каза небрежно:
- Всъщност като се замисля, и на мен ми е малко скучно тук. И тъй като и на вас ви е отегчително, може би бихме могли да отидем другаде и да се позабавляваме.
- Каква чудесна идея!
Двамата се изнизаха незабелязано от гостите към един от най-тъмните шубраци в дъното до далечния край на оградата на резиденцията и се усамотиха там.
Юлиян тъкмо бе пъхнал ръка под блузата на Мелничарска и език в устата й, когато телефонът му иззвъня. Без да спира, той бръкна в джоба със свободната си ръка и натисна червената слушалка – който и да беше, можеше да почака. После плъзна длан по кльощавия й увиснал задник и леко го стисна. Телефонът завибрира и зазвъня отново. Юлиян повтори упражнението и насочи цялото си внимание към гърдите на Мелничарска, която вече дишаше тежко. Телефонът му зазвъня за трети път и тя се разхили:
- По-добре го вдигни, иначе няма да ни оставят на мира.
Юлиян се отдели от нея, извади нокията от джоба си и погледна дисплея – беше Габриела.
- Ало! – провикна се той.
- Бейби, стана нещо ужасно! Ела веднага! – Габи крещеше истерично и хлипаше неудържимо.
- Чакай, мила, успокой се и ми кажи къде си и какво е станало!
- Ужас! Имаше нападение, убиха човек... Беше ужасно! О, господи!
- Бейби, ти добре ли си?
- Добре съм, нищо ми няма... О, господи, кръвта му изтече...
“Ох, по дяволите! Какво ли пък стана сега?!” – помисли си Юлиян и прехвърли телефона в другата си ръка, за да си потърси цигарите.
- Бейби, идвам веднага! Кажи къде си?
- Пред Шоколад, на Ръкси. – изхлипа Габриела.
- Стой там и не говори с никого! Идвам до 10-на минути. – Юлиян затвори телефона и погледна Мелничарска – Съжалявам, но има форсмажорни обстоятелства и трябва да тръгвам.
Тя го погледна с размътен от алкохола поглед и промърмори:
- Жалко! Отдавна ми се искаше да разбера защо Габриела толкова те хвали, жребецо.
- Да те откарам ли до някъде? – Юлиян се направи, че не е чул забележката.
- Не, ще си хвана такси.
- Ами... Добре тогава! Лека нощ!
Набързо изтрезнял, Юлиян закрачи към портала на резиденцията, дъвчейки нервно филтъра на цигарата. Чудеше се какво ли точно е станало и дали случката имаше нещо общо със снощните му подвизи пред хотел Тек.
Докато караше с бясна скорост по Св. Наум, Юлиян започна да параноясва и се зачуди дали събитията са били случайни или не – в неговия бизнес случайни неща рядко имаше. Профуча с мръсна газ през кръстовището на НДК и сви със скърцане на гуми по Манивелов.
Още преди кръстовището с Ръкси се виждаха първите следи от престрелката – имаше счупени стъкла и накършени клонки, а с приближаването си към бойното поле Юлиян видя и цели откоси по стените на околните кооперации и криминалисти, събиращи гилзи от тротоарите. Докато търсеше място за паркиране по-далеч от полицията, той поразгледа щетите по-подробно и се успокои. – Очевидно беше, че тук се бе разиграла поредната битка от гангстерската война и присъствието на Габи в близост до полесражението си беше чиста случайност.
Юлиян остави пикапа почти на кръстовището с Канала и се върна пеш. Целият район бе опасан от полицейска лента, но той мина под нея и продължи към сладкарницата. Един трътлест полицай, обаче, го спря с думите:
- Господине, не можете да минете оттук. Това е сцена на престъпление.
- Разбира се, господин полицай! – Юлиян се усмихна подкупващо и извади портфейла от вътрешния си джоб. – Проблемът е, че приятелката ми, която е била в сладкарницата ми се обади да дойда да я прибера. Много е разстроена, горката. – Юлиян вече отваряше отделението с дребните банкноти, предназначени за блюстителите на реда. – Нали няма да допуснете една жена да страда?!
Полицаят видимо се смути, но упорито не отместваше поглед от някаква точка над рамото на Юлиян, без да показва интерес към парите.
- Не, разбира се, господине! Но не мога да ви пусна да минете. Единственото, което мога да направя е да се обадя на колегите да ви я доведат, ако вече е дала показания.
- Добре, обадете се. – Юлиян си прибра портфейла. – Аз ще изчакам тук.
- Как се казва приятелката ви?
- Габриела Бостанджиева.
След десетина минути младо полицайче доведе Габриела, която скочи в прегръдката на Юлиян и се разрева. Той притисна треперещото й тяло до себе си и започна да я успокоява и да я гали по главата. После я поведе бавно към пикапа и я прибра у дома.

---

[1]              Липите бяха посадени в миналото, за да се намалят популациите комари, обитаващи Канал # 5, познат също като Реката на Перлите и увековечен в едноименния филм.

[2]              Човече е социално явление, родило се като обръщение и по-късно превърнало се част от ърбан течението.

[3]    Законът за минимално позволено количество трева беше все още мечта, но за сметка на това постоянната параноя от внезапни улични проверки беше реалност.

[4]              Мимас (Mima"s) беше заведение на втората жена на Орлов позната като Мима или кака Мара.

[5]              Популярна марка кукли за малки момиченца, превърнала се в легенда и родила не едно две поколения последователки.

[6]              Скаута се казваше Чавдар Комсомолски, по прякор Пионера, но след изграждането на US базите с страната се преименува с по-актуално име и атакува стария си враг MTV.

[7]              Искам да отбележа, че това е израз, в който ние се дълбоко съмняваме, защото първо в рая не вали, и второ за какво му е на Господ шлифер.

[8]                Орлов беше станал мормон след построяването на US военни бази в страната и се радваше на някои привилегии в новата си вяра.

[9]             Въпреки, общо взето, гейския си външен вид и бебешко розовите вратовръзки, които обожаваше да носи, шефът на рекламата беше бивш метъл и навремето ходеше с дълга коса, рокерия и черни тениски.

[10]            Като: далавери; политика; спорове на тема къде е по-хубаво – на Сейшелите или на Мавриций; модни дрешки; фитнес; коли; времето; снощния коктейл – кой с кого е пристигнал, как е бил облечен и кой с кого си е тръгнал; общи познати; клюки и т.н. 

аз пак съм изпуснала всичко. Само не разбрах, що на Юлиян му падна толкова нивото, да се забие с Мелничарска. Ако си спомням правилно, тая дама на средна възръст отглеждаше кокошки в двора си? Или само алкохола го оправдава?
Иначе да не забравя да кажа, че адски се радвам, че се завърнахте! :)

Алкохолът не прощава никому. - Един познат имаше една "теория за торбата", според която като си нахлузиш торбата на главата, няма значение колко е грозна. А пък и Мелничарска е стара чанта, ама лачена, а и дръжките са й още здрави. То така стана, че тя е малко прелъстена и изоставена - типично по мъжки...

в крайна сметка живота си е негов :)
Просто ми липсваше логиката, ама сега всичко ми е ясно...

Човек като се понакваси не подбира много, а и Юлиян все пак си е "сериен женкар". Ето ти я логиката ;)