Хотелът се извисяваше над зеления хълм и прозорците отразяваха светлините на залязващото слънце. Майската жега разтопяваше асфалта и носеше във въздуха пухчета от тополи и аромат на бъз, жасмин и бензинови изпарения. Сезонът на абитуриентите беше в разгара си и колони от бясно фучащи лъскави коли сновяха из града с надути клаксони и опиянени абитуриенти висящи от прозорците, празнуващи края на училището и нехаещи за очакващия ги живот.
Младостта беше сложила розови очила и се забавляваше като за последно. Поредната колона абитуриенти се носеше сред клаксони и балони нагоре по булевард Черни връх. Огромен джип кадилак с форсиран двигател ревеше с тромбата си и дънеше бясна турбо чалга. От шибидаха се беше изправила и почти излязла стройна абитуриентка. Момичето крещеше в хор със съучениците си в колоната: “Юхуууууууу...!!! У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕЕЕЕ...!!! 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12! Уеееееее!” Леопардовата й рокля се развяваше на вятъра заедно с изрусената на кичури коса. Абитуриентката беше обута във високи леопардови чизмички и силно гримирана до неузнаваемост. Гърдите й, едри и настръхнали от възбуда, се разголваха от въздушната струя за радост на минувачите.
Сред лъскавите коли зад джипа, някак си не на място, се движеше очукан голф двойка с албанска регистрация от Тирана. Двамата мургави и зализани младежи вътре мислеха, че са попаднали в рая. По улиците на София красавиците и манекенките, излезли като от моден журнал, можеш да ги ринеш с лопата. Всичките бяха на вид разкрепостени и подивели, а това надминаваше и най-смелите им очаквания. Братята Сертон и Блертон бяха дошли в София по работа, но след като видяха толкова много красавици накуп, решиха да последват колоната и най-малко да се снимат с някоя от звездите, а току виж и късметът можеше да им се усмихне с някоя подпийнала абитуриентка. Човек ако опита не губи нищо, а това за тях беше основно национално правило за общуване с жените, стига да не ставаше дума за сестрите им.
Веселата и цветна колона задръсти входа и паркинга на Кемпински – абитуриентите, родата, балоните, камерите и всички изпращачи се изсипаха пред входа. От колите се носеше последният хит на БиДжей „Аз съм само на 18“

Полей ме с шампанско, с език ме оближи
Дрехите разкъсай и после ме люби

Народът друсаше луди кючеци пред смаяните погледи на чуждестранните гости на хотела.
Десет етажа по-нагоре, в малка хотелска стая, Габриела сънуваше объркани наркотични сънища. Мъжки ръце я докосваха навсякъде и настойчиви устни я целуваха. Присъни й се първата среща с Юлиян, който както повечето мъже в живота й, я привлече с нафуканото си поведение и мъжкарската осанка. Имаше някаква мрачна загадъчност около него и нещо леко хулиганско, което адски я възбуди още първия път когато го видя.
Устните продължаваха да я целуват и Габриела изстена и изви гръб. Реалността се примесваше с наркотични видения и тя продължи да сънува Юлиян и първата им нощ заедно. И двамата си бяха подпийнали и страстите се развихриха още в ресторанта, където тя плъзгаше крак по неговия под масата. Награбиха се на задната седалка в таксито, което караше към апартамента на Юлиян. Докато той ровеше из връзката ключове, Габриела му събличаше сакото. В коридора на апартамента тя направо му разкъса ризата и засмука зърното му. После се насочи към панталона, докато той си играеше с копчетата на нейната блуза. Веднъж махнал и сутиена, той зарови лице в пищните й налети гърди и засмука настръхналите й зърна. Габриела застена и се подмокри обилно, забила нокти в гърба му. С едно движение Юлиян смъкна прашките й и продължи да я ближе и целува все по-надолу, докато тя стенеше и леко му натискаше главата още по-ниско. Юлиян, вече възбуден до полуда, се плъзна обратно нагоре по тялото й я притисна към входната врата. С едната ръка й затисна ръцете, а с другата си свали боксерките. Габриела застена още по-силно и се опита да освободи ръцете си. Юлиян обаче не я пусна, а само засили натиска върху нея и продължи да я целува. Подхвана я през кръста със свободната си ръка и притегли таза й към своя. Габриела разтвори крака и обви единия около кръста му. Със силни тласъци Юлиян проникна в нея до дъно и се задвижи ритмично. Габриела притвори очи и простена:
- Прави с мен каквото искаш...ммм...
Без да пророни дума, Юлиян я натисна още по-силно към вратата и ускори движенията си, докато Габриела се развика от възбуда и болката от бравата, впиваща се в гърба й.
Болката се усили докато Габриела бавно излизаше от наркотичния унес.
- Ей, ш, цайс дребен, я си прибери израстъците и се разкарай оттука, чекиджия с чекиджия! - изрева груб мъжки глас, който разбуди Габриела и тя бавно отвори очи.
Главата й се въртеше, опита да стане, но беше завързана върху някакво легло. Езикът й беше подут и залепнал в пресъхналата й уста. Простена и отново блажено се унесе, за да си досънува. Някой грубо я разтърси, повдигна я и я захвърли върху близкия фотьойл. Габриела простена безпомощно, без да може да отвори очи. Груби ръце я помъкнаха към банята и й навряха главата в мивката под ледена шуртяща вода. Габриела се задави и същите ръце я дръпнаха грубо за косата. След десетина минути тя седеше вързана, но в съзнание, пред похитителите си.
Ужасът, примесен с истерия, я отрезви моментално. Тя си спомни случката от вчера и разбра, че е отвлечена. Единствено не можеше да разбере защо и как. Пред нея стоеше мъж на средна възраст с безупречна външност и елегантно бастунче със сребърна дръжка. В стаята имаше още две горили, които закриваха четирикрилния гардероб до стената. Габриела се сети, че е виждала мъжа по мръчкави вестникарски снимки от разни мутренски погребения, но не беше сигурна за името му.
Контето проговори:
- Познаваш Юлиян Донков, нали? - Гласът му, мек и учтив на пръв поглед, беше безцеремонно заповеден и властен.
- Ъхм. - простена Габриела, съвсем объркана от неочаквания развой на нещата.
- Къде е Юлиян? - изръмжа Контето тихо и потропа с бастунчето си по скъпия мокет.
Габриела се беше парализирала от страх и не можеше да произведе никакъв отговор. Едната горила й удари лек цигански шамар с опакото на ръката, който беше достатъчен да отприщи пороя от думи, надигащ се в нея.
- Кой сте вие, защо ви е Юлиян? Пуснете ме! - Габриела се разхлипа и се опита да отвърже ръцете си.
- Сега ти ще му се обадиш и ще разбереш точно това, моето момиче. Отвържете й едната ръка! И никакви глупости, скъпа, за да не ме караш да съжалявам после. Ако слушаш, нищо няма да се случи на хубавото ти личице и ще забравим за тази случка. Нали ме разбра правилно?
- Да, да – закима Габриела, взе разтреперана от Контето нейния телефон и трескаво набра Юлиян.
Значи всичко това беше заради него! Но защо?
- Не отговаря, включва се гласовата поща. Защо търсите Юлиян?
- Дължи ми дребна услуга. Имаме общи познати...
- Замесена е жена, нали? И вие сте мъжът й. Поредната му изневяра и сега защо аз трябва да плащам. Аз нямам нищо общо, пуснете ме!!!
- Ха-ха-ха...- изкикоти се Контето – Жена! Та аз имам много. Половината манекенки работят за мен, мога да имам, която си поискам. Не, твоят хубостник ми дължи услуга, не изпълни една мокра поръчка и се покри. Сега ти ще ми помогнеш да го намеря и да си разчистя сметките.
- Юлиян?!? Каква мокра поръчка? Какво?! Той? Убиец? Невъзможно! Той има бар, а там всякакви пачи се мъкнат и се умилкват около него. Вашата жена е кръшнала и сега искате да си отмъстите, нали? Защо ми ги разправяте тия лъжи?! Ах, защо ми трябваше да се занимавам с тоя развратник!?!
- Ха-ха-ха, хубавицата е учудена, нали, нищо не знаела, ха-ха-ха! ...Но Юлиянчо държи на теб и ти ще ми го поднесеш на тепсия, кукло!
- Пуснете ме, аз нямам нищо общо! – кресна Габриела и се разрева истерично.
- О, не, имаш и то много, и ти ще доведеш Донков при мен. Ако ли не – спомняш ли си онова бледното цайсато момченце? - Ще те пусна на него да прави каквото си иска с теб. Много ти е навит тоя загубеняк, ха-ха-ха! Доколкото знам, малко садист си пада и ако не го слушаш, ще разбереш колко е сръчен с бормашината. - Контето замахна с бастунчето си към Габриела и спря дръжката на милиметри от лицето й. - Но аз не искам да се случи нищо със сладкото ти личице. Ако си търсиш работа можеш да ми се обадиш! А сега приятен ден и хубаво си помисли къде може да бъде Юлиян. Ще се видим скоро и не си мисли, че можеш да избягаш. Аз контролирам всичко тук.
Контето стана и махна на двамата си телохранители:
- Върнете я на леглото, пък после ще видим какво ще я правим.
Докато Контето пътуваше към къщи, телефонът му иззвъня.
- Търсил си ме, шефе? – изломоти Щангата.
- Искам веднага да пуснеш слуха, че приятелката на Донков е при мен. Единственото условие е този боклук да ми се предаде моментално и ще я пусна невредима.
- Добре, шефе! Нещо друго?
- Това е засега.
Контето потри злобно ръце. “Сега ми падна в ръчичките, Юлиянчо”, мислеше си той доволно. “Ще тръгнеш да ми се правиш на герой и най-накрая ще си намериш белята. Този път измъкване няма, защото лично ще се заема с въпроса.”

***

Жълт кайен стоеше паркиран пред клуб “Вдовицата в Бяло”. Вътре приятелките на Бенджи Акулата гледаха поредния епизод на „Отчаяни съпруги“ и се чудеха къде се губи Габриела, която беше обещала да дойде на всяка цена.
Кики имаше пикантна новина за всички:
- Ама чакайте да ви разкажа! Ако знаете само какво научих за Юлиян на Габи, аууу...!
- Според мен този Донков е вълк с овча кожа, отдавна подозирах, че има нещо тъмно около него – промърмори Бенджи и издуха две струйки синкав цигарен дим през носа си. - Но трябва да призная, че той е много хубав мъж.
- Още като го видях, знаех, че той има тъмна аура и крие мрачни тайни. Тарото все Конника Смърт ми показваше. Тъмно минало и неясно бъдеще! - започна Кики и заметна коси за драматичен ефект.
- Ох, скъпа, ти наистина много познаваш. После ще ми гледаш пак, а сега разказвай, ще умра от нетърпение – проточи гейското си гласче Наско.
- Донков е наемен убиец! - изтърси бомбата Кики. – Работи за Контето, който сега го търси, за да го пречука.
Всички ахнаха от почуда.
- Щангата ми го каза снощи в леглото. Нали знаете, че той е охрана на Контето. Не е много интелигентен и не си говорим кой знае колко, но ако знаете какви плочки и мускули има... А и клюката си я бива.
- Ах, и на мен ми се прииска един такъв мускулест плочкаджия да ме мачка ли мачка с големите си силни ръце – размечта се Наско.
- Нашата Габи ще откачи като разбере за Юлиян – замислено отрони Бенджи и отпи от фреша от моркови. - Ще изпадне в истерия. Не й стигаха постоянните й страхове от изневерите му, а сега и това. Ще се съсипе горката.
Телефонът й иззвъня на масичката. На екрана се изписа номерът на Габи.
- Ах, ето я и нея. Дано не е разбрала вече. Здравей скъпа, къде се загуби?
От другата страна разплаканият глас на Габи умолително започна да нарежда.
- Бенджи, мила, само ти можеш да ми помогнеш. Отвлечена съм, някакви хора тук търсят Юлиян и не знам точно защо. Искат да го намеря възможно най-бързо. Казват, че бил наемен убиец и им дължи услуга. Аз не им вярвам – това са пълни глупости. Сигурно пак е ходил по чужди жени и е станала някаква грешка...
- Скъпа, за съжаление това е самата истина. - въздъхна Бенджи тъжно.
Габриела ревна. След това в слушалката се чу истеричен писък, последван от звучен шамар и неясен мъжки глас.
- Помогни ми, само ти можеш да научиш къде се крие Юлиян. - изкрещя Габи, хлипайки. – Кажи му да дойде веднага!
Телефонът прекъсна внезапно. Бенджи тежко въздъхна - Габи беше загазила яко, а Юлиян още повече.
Отвън закова голфът на Стинко Бакшишев. От него излезе самият той под ръка с подпийналата Христина Мелничарска.
- Здравейте, момичета, запознайте се с моя любим Стинко. - изфъфли тя.
- Хриси, скъпа, нещо лошо се е случило с Габи...отвлечена е, заради нейния Юлиян. Тоя се оказа кофти стока. Обади се за помощ и сега не знаем какво да правим. - закърши ръце и занарежда Наско.
- Ами то какво може да се очаква от мъжете! - изтърси Христина сред порой от слюнка, все още неосъзнаваща сериозността на случилото се.
Всички я гледаха втрещено и клатеха глави.
- Между другото, това отвън не е ли твоичкият? - посочи Бенджи през витрината.
Всички се извърнаха. Отвън беше спряла репортажна кола и от нея слезе самият Бърбореков с кисела физиономия и още по-кисел оператор с тежък махмурлук.
След злополучната случка с взривения му курник, телевизията реши временно да се лиши от професионалните изяви на топ журналиста и за по-сигурно го бяха преместили, докато случая утихне в друг отдел – светската life style хроника.
Сега Кольо обикаляше бутици, модни заведения и ресторанти. Днес трябваше да направи репортаж за клуб “Вдовицата в бяло”, но Акулата или беше забравила за посещението му, или нарочно не го спомена пред останалите.
С клюмнал гребен и спихнато професионално самочувствие, Бърбореков оплакваше съдбата и стоически търпеше своето изпитание. За него работата и кариерата бяха единственото положително нещо в сравнение с разбития му семеен живот, а сега и това му бяха отнели. Другата причина за ужасното му настроение в последните няколко дни беше ужасяващото разкритие за миналото на идола му Георги Легенаров. Оказа се, че като студент преди много години Легенаров е писал доноси срещу колегите си и е бил агент на страховитата Държавна сигурност. Сега по вестниците с наслада цитираха изявлението на виден социолог, чийто брат беше пострадал от доносите. “Легенаров е морален изрод”, каза социологът в собственото сутрешно предаване на Бърбореков, докато Легенаров с каменно лице разказваше в собственото си сутрешно предаване покъртителната история за това защо е станал ченге и се извиняваше на всички за всичко1.
Бърбореков с отвращение влезе в поредното лъскаво заведение и спря стъписан на входа. Жена му беше тук. На всичкото отгоре с някакъв мъж.- Поредният таксиджия, ако се съдеше по таксито отпред. Това преля чашата и пердето му падна пред очите.
- Какъв е тоя, ма? Какво правиш тук? Нали щеше да си при болната си майка? - ревна страшно Кольо и пристъпи към жена си.
- О-о-о, Кольо, я не ми дръж такъв тон, какво си въобразяваш, за какъв се мислиш?
- За законния ти съпруг, уличнице! Махай се с тоя селянин от очите ми, че не отговарям!
- Тоа на кого шъ вика селяни? - наежи се Стинко и изду мускули.
- По дяволите, Кольо, за Отело ли се мислиш?! - кресна Мелничарска.
- Шт, тихо, не му давай идеи!- просъска Кики зловещо и дрънна с гривните около китките си.
- К"ъв е тоа Отело, бе?! - наежи се Стинко и сви юмруци. - Къде живее тоа Отело да му ебнем майката аз на него!
- Ах, Отело! - Наско въздъхна и премрежи поглед замечтано2.
Откакто бяха ходили с момичетата на постановката в Народния театър, все Отело му беше в главата, въпреки че и Дездемона хич не беше за изхвърляне.
Стресната от поведението на мъжа си, Мелничарска хвана Стинко и го задърпа към страничния изход.
- Да не съм те видял повече в къщата ми, паряснице! – пенеше се Кольо и размахваше ръце заканително.
След това фрасна по главата оператора си:
- Не снимай това, бе, кретен!
-Тръгвам си, няма да търпя повече подобно отношение. Ти не ме уважаваш! - олюля се Христина и затегли Стинко да си ходят.
Двамата се изнесоха бързо от заведението. Бърбореков изглеждаше страшен. Христина не беше виждала мъжа си толкова ядосан и предпочиташе да се измъкне, преди да му хрумне нещо по-агресивно. За нейно щастие, журналистите предпочитаха словесните престрелки и тя успя да се изниже под гневния поглед на мъжа си и зяпналите й от почуда приятели.
Нежна ръка се уви около врата на Бърбореков и топъл нежен глас прошепна в ухото му.
- Господин Бърбореков, моля ви, елата да седнете и се успокойте! Тя си тръгна. Елате, вие сте интересен мъж и аз много съм слушала за вас. Отдавна исках да се запознаем. Аз съм Бенджи – собственичката на клуба. Вчера се чухме по телефона, нали си спомняте?
- Аз...такова...извинете – оплете се Кольо Бърбореков. - Не очаквах да заваря жена си и да я хвана в крачка...Простете!
- Няма нищо, елате да седнете. Ще ви направя едно ментово чайче с маточина да се успокоите. Ама много се радвам, че дойдохте...

***

На другия ден по обед Хюи седеше в лятната градина на бар Смърфис и мяташе гладни погледи към барбекюто в ъгъла на двора. Мечтаеше за бира и тройка нервозни кюфтета с картофки, обилно полети с майонеза и кетчуп. Пред него, обаче, имаше само зелена салатка без сос и олио и минерална вода, а в скута му се кипреше самата БиДжей.
Хюи беше влюбен до уши и беше готов дори да мине на вегетарианска диета поне за пред новата си звезда. Той плати за дясната цица на Биджей и сега тя чертаеше нови творчески й хоризонти, свързани с гастроли в Нова Зеландия. В чест на Хюи дори си беше направила нова маорска татуировка на задника, която успешно прикри старата, гласяща “ АЗ ОБИЧАМ МЕТО”.
Тя беше безкрайно щастлива, защото утре постъпваше в клиниката на доктор Ножаров, за така дълго бленуваната пластична операция.
- Дарлинг, ако знаеш какви идеи ми дойдоха днес за новия ми клип. Аххх... една приятелка Габи се обади, че е отвлечена заради нейния приятел Юлиян. Той има бар и сигурно се е забъркал в някоя каша. Ама ти не разправяй на ляво и на дясно, да не й се случи нещо по-лошо. Горката... - весело бърбореше БиДжей и закачливо си играеше с бутилката минерална вода, докато Хюи я гледаше с тихо обожание и се мъчеше да не мисли за нервозни кюфтета и бира в запотена чаша.
БиДжей хич не говореше английски, макар че зазубряше наизуст английските версии на песните си, и комуникацията с мълчаливия маор беше на основно ниво. Така или иначе, разговорите не бяха никак застъпени в предишните й връзки с дебеловрати и сумтящи индивиди, които или не я слушаха, или й казваха да млъкне или както в случая със Суратя – направо не спираха да мелят. Хюи правеше чудесно изключение, защото беше добър и търпелив слушател, който главно кимаше и се усмихваше или правеше забавни опити да й се обясни на български (Всъщност Хюи разбираше български чудесно и говореше доста сносно, но в повечето случаи предпочиташе да се прави на тъпия чужденец, който не може да върже две думи на кръст3.)
При споменаването на Юлиян Хюи наостри уши и се усмихна окуражаващо на любимата си, която май не правеше никаква връзка между него, ДиК и Юлиян. Маорът още не беше забравил екшъна в Ловния Парк по-миналата седмица и реши, че може би отвличането има връзка с онази история. Реши да поразпита БиДжей и да се обади на Васил, който не се беше мяркал никакъв и явно още укриваше Юлиян на вилата си.
Телефонът на Хюи иззвъня в джоба му и БиДжей подскочи от скута му с весел писък, усетила вибрациите.
Беше Звяра и Хюи забърбори тихо на английски. С уморен махмурлийски глас Васето го информира, че се връща в петък за редовната тренировка на ДиК в събота. Връзката беше много скапана и Хюи го прекъсна насред изречението, за да му каже за инцидента с Габриела. След порой псувни Звяра му заръча да разбере повече и каза, че ще му се обади пак.
Хюи успя само да каже едно-две окей, преди връзката да се разпадне.
Маорът сви рамене, усмихна се палаво и пъхна едрата си лапа да погъделичка БиДжей под полата. За малкото време, в което я познаваше, той беше разбрал, че добрият секс й развързва езика по-добре и от алкохола, а сега имаше нужда от всичката информация за Габриела, която можеше да измъкне и то бързо.

------------------------------------

1 И най-вече на жена си, пред която отдавна официално и тържествено се беше покаял за всички минали, настоящи и бъдещи неволи.

2 Наско предпочиташе да живее в собствения си свят, населен предимно с готини мъже, които искаха да правят секс с него и често губеше връзка с реалността.

3 Когато го спираха полицаите или просяци му искаха пари. Единствените случаи, в които Хюи демонстрираше познанията си по езика, бяха в таксито или когато в някой хотел по морето се опитваха да го минат с тарифата за чужденци.