Суратя се събуди рано, към 10 и нещо, погледна намръщено тресящия се будилник, свали нощната си шапка с надпис “Хип-Хоп Стар”, сложи дневната си шапка с надпис “Гангста Нига” и разрита умилкващия му се в краката черен мастиф, кръстен Яки на дядо си Ламбо. Суратя започна деня си с кафе. Напълни чашата си, навлече подпетените си домашни маратонки, излезе от апартамента и взе асансьора за най-горния етаж, за да излезе на покрива.
Ляо-лин[1] блестеше в панелно-сиво под утринните слънчеви лъчи. Суратя седна на любимия си шезлонг с доволна въздишка и зарея сънен поглед пред себе си към родния квартал, който шеговито бе нарекъл в песните си “Гетото”. Под него като гъсеница се точеше родният му блок, наречен “Китайската Стена” заради дължината си и 20-те входа. Пред очите му се разстилаше тучна зеленина – стотици растения се поклащаха на тихия вятър и маранята от изпарения се стелеше над частната му плантация с марихуана.
Тази гледка винаги го караше да се усмихва и той с часове наред се наслаждаваше на този зелен оазис сред сивотата на ежедневието. Тук той се отпускаше истински и си пишеше текстовете. Грижеше се добре за растенията необезпокояван от никого и те му се отплащаха щедро за споделената любов. Беше платил първия си албум с пари от продажбата на първите реколти и скоро очакваше да запече втора тава с ритмичен и звучен български хип-хоп.
Отпи глътка кафе и пусна радиото на стария си дву-касетъчен касетофон Интернешънъл.[2] Любимата му програма беше Хоризонт, макар и да не пускаха много-много негови парчета. Но като силно социален рапър с малцинствен произход, той живо се интересуваше какво става по света и най-вече у нас и черпеше вдъхновение за песните си от новините. Радиото запращя и извади кристален звук.
Днес Европейската Комисия представяше поредния си доклад за България и препоръки за приема й в ЕС. Все още не беше известно дали страната щеше да получи поредния шамар – т.е. поредно отлагане и неяснота дали Комисията ще реши да напише тройка на релси по милост или щеше да удари балтията. Според радиоводещия Брюксел за пореден път искаше България да постигне напредък в областта на правосъдието, борбата срещу корупцията, организираната престъпност и прането на пари. Нищо ново като цяло – морковът си беше цял, а тоягата все така дълга и здрава.
- Да ги еба у Европейския съюз! -изфъфли Суратя, който определено беше скептичен към европейското бъдеще на страната и се опасяваше, че ако случайно народът вземе да се оправи най-сетне и да прокопса, неговите песни със социален елемент нямаше да са повече разбираеми и щеше да му остане да пее само за:

нимфетки и гъзета с поршета,

и разни там отворени дупета...

Суратя наостри уши и увеличи звука на радиото. В момента вървяха изявления на политическите сили по повод опита за покушение над Етъров, който заплашваше да взриви етническия мир и да преформулира българския етнически модел. В политическото ток-шоу на Метър Ролкин бяха поканени основните опоненти на Етъров, а именно – Орлов и Жан Кокалян, и разбира се, вездесъщият вътрешен министър с външност на застаряващ Марлон Брандо, генерал Петко Червенобузков.
- Господа, - разпалено говореше водещият - Споделете вашето мнение след драматичните събития от вчера! Ще оцелее ли етническият мир в страната и как Брюксел ще реагира днес в доклада си?
- Ами вижте какво, по отношение на вчерашния инцидент, какво да ви кажа. Нищо не знам, нищо не съм чул и нищо не съм видял. Аз например поливах теменужките в двора си. - започна лидерът на лилавата опозиция, Жан Кокалян. По отношение на етническия мир в Драгалевци аз съм спокоен, там царят добросъседски отношения. Относно ЕС предлагам да се оттеглим и да предложим на нашите американски партньори да станем 51 щат! Така най-сетне ще ги стигнем американците!
- Господин Орлов, вие сте политически врагове с г-н Етъров, възможно ли е някои определени кръгове да стоят зад покушението? - подаде следващата реплика Ролкин.
- Аз съм съгласен с г-н Кокалян, че етническият мир ще оцелее. Не бива да се поддаваме на подобни инсценировки от страна на това мекере Етъров. Аз съм сигурен, че той сам е организирал покушението срещу себе си, за да си повдигне клюмналия рейтинг. За мен той е политически труп! Ха-ха...
- И все пак, възможно ли е участие на ваши структури? -заядливо подскочи журналистът.
- Моля да не ме прекъсвате! Моята политическа сила и приближените ми кръгове нямаме никакво участие. Този уикенд бяхме на сватба и дадохме курбан за началото на президентската надпревара. Аз нямам време да се занимавам с разни криворазбрани националисти. Аз правя политика и бизнес, имам пет жени и храня стотици гърла. А относно кръговете, аз само знам, че Етъров ще гори в последния кръг на джендема! Ха-ха...Ай сиктир!
- Господин министър, споделете със слушателите вашия коментар. По какви версии работи МВР?
- Сега, аз не мога да разкривам подобна информация, следствена тайна е. Но работим по различни версии. Най-интересната е, че има вероятност покушението да е свързано с нелегалния бизнес с нелицензиран софтуер и музика. Ето, например, вчера атакувахме офис в столицата, където се приемат незаконни наддавания за следващите жертви на показни убийства. Г-н Етъров е един от водещите в класацията и аз смятам, че организаторите на черното тото имат голяма полза от смъртта му.
- Интересно, все пак има ли заподозряни? - попита Ролкин.
- За съжаление, офисът беше празен и няма арестувани. Иззети са техника и веществени доказателства. Считаме, че поради изтичане на информация, организаторите са били предупредени и са напуснали офиса. Наемателят е обявен е за национално издирване – лице все още с неидентифицирана самоличност, по прякор Свирепото, който е и основният заподозрян.
- Споменахте нелегален софтуер, една болна тема свързана с присъединяването на страната към ЕС и сивата икономика?
- Да, в офиса бяха открити терабайти с нелицензирана музика, разпространявана чрез интернет. Това е безспорен успех и удар срещу организираната престъпност, който показва ефективността на нашето министерство и служби. Както знаете, музикалното пиратството е основна пречка за развитието на българската музикална индустрия...
- Да те еба у педала жалък!!! - Суратя ядно срита касетофона. - Аз к"во да направя, че в тая държава е пълно с некадърни музиканти, а кадърните свирят по подлезите и фериботите? Гушнат малко кинти и се самозабравят. Ха-ха, ебал съм ги у местните звезди еднодневки с летни хитчета...
От удара станцията се смени на Хит плюс, където Биджей пееше новия си хит „Ох, че кеф!“
- И на тая съм й сърбал попарата! -Суратя изключи с погнуса радиото и изтананика:

щипни по гъза певачката,

дръпни й отварачката,

турни й стотачката,

и донеси пиячката...

След това слезе обратно у тях, навлече официалния си лъскав анцуг, завъртя си шапката на криво и излезе.
Пред входа го чакаше лъскаво такси голф тройка[3] с пернишка регистрация. Вътре Стинко Бакшишев броеше оборота и се кефеше на новите си тонколони на задната кора. Задната част на колата леко вибрираше, капакът на багажника, украсен наскоро със спойлер, подскачаше, а вратичката на резервоара похлопваше в ритъм. Тунингът на голфа беше зашеметяващ и Стинко мечтаеше да стане екшън кино герой с него. Вечер най-обичаше да подкара по притихналите софийски улици, надул уредбата на мах и запалил всичките лилави светлинки по колата. Хората се спираха и я сочеха с пръст, а Стинко, увесил лявата си ръка от прозореца, им се хилеше весело и надуваше музиката още по-силно.
Той беше едър тъмен балканец с набола брада и кило злато по него, с мазен котешки поглед и още по-мазна зализана с гел къдрава коса. Минаваше за красавец и очакваше бляскаво бъдеще, но засега се подвизаваше като таксиметров шофьор и любител на гонките с коли в Божурище.
Стинко упорито се зачеса по ухото, завъртя енергично кутрето и след това огледа критично дългото добре отгледано нокътче на увенчания със златен пръстен малък пръст. Направи топче и се обърса в тапицерията на седалката.
Вратата се отвори и Суратя се стовари на седалката до него.
- Накъде, шефче?
- Вози, ще ти кажа...
- Свършила ми е хартията на брояча, да го пускам ли? За четири лева те карам в центъра!
- Пускай, пускай, знаеш, че парите ги отчитам. Да не се возя за първи път с тебе, бе?!
- Както кажеш, шефче – примирено сви рамене Стинко и колата потегли със свирещи гуми. - От къде да мина?
- Айде карай към централата...знаеш пътя, не ми пробутвай евтини номера! - закани се Суратя.
- Ако знаеш каква мадама забих тази седмица! - след няколко минути мълчание проговори Стинко. - Леко застаряваща, ама много еблива. Счупи ме от ебане. Оня ден я качих на Витоша, направо окосихме ливадата. Мъжът й бил някакъв журналист, но не й обръщал бил внимание... Ма и тя май некво женско списание издава. Гледах го оня ден на будката, ама се оказа, че нема голи пички и не си го купих.
Десетина минути по късно таксито закова пред централата на партията на Орлов. Суратя скочи от таксито, хвърли парите на Стинко, пускайки покрай ушите си редовното обяснение, че няма дребни и изчезна във входа на сградата.

В този момент в една друга партийна централа в центъра на София – на Вихрен Етъров – цареше шок и ужас. И без това леко луд, сега лидерът беше напълно откачил и всичките му сподвижници се бяха изпокрили кой където свари. Откакто предния ден някой му показа извънредния брой на “Смут”, който сензационно разкриваше за планираното покушение срещу него, Етъров съвсем побесня. Не му стигаше унижението, че неговият смъртен враг Орлов му се обади да го предупреди, а сега и по вестниците го пишеха! Цял час след телефонния разговор с опонента си, Етъров крещя, размахва юмруци и държа речи на фикуса във фоайето, докато една от по-досетливите секретарки не се обади на спътницата му в живота, Катка, която, както винаги, му донесе успокоителните и го утеши.
Спокойствието трая кратко и сега Етъров беше в остър пристъп на ярост, след като стана ясно, че плановете му за отмъщение са се провалили. Когато новината за неуспеха дойде, Етъров се затвори в кабинета си и поръча веднага да му доведат провинилите се, за да се разправи лично с тях.
Сега на луксозния килим пред бюрото му смутено стояха три ячки момчета с бръснати глави и черни дрехи и гледаха сконфузено надолу. Ръката на единия висеше на превръзка през врата, половината ухо на другия липсваше, а третият имаше грозна цицина на челото и му липсваха два предни зъба.
– Страхливци! Да избягате така позорно! – изрева Етъров и скочи от стола си.
– Съжаляваме, шефе! – изпяха тримата в хор.
– Казах ви, че искам главата му на тепсия!
– Ама той имаше пистолет. – обади се този с превързаната ръка.
– Опълченците на Шипка са се изправили с голи гърди срещу оръдията на поробителя, а вие от един пистолет да се плашите! Марш, махнете ми се от очите, преди да съм ви удушил със собствените си ръце!
– Ама те бяха трима! – скинарите започнаха бавно да отстъпват заднешком към вратата.
– Нали и вие бяхте трима? Какво стана, че избягахте така позорно? - Етъров пръскаше слюнка и пяна, после спря да си поеме дъх и се почеса по главата. - Как така трима, бе кретени?! Нали беше един?
– Е, да, ама после отнякъде дойдоха още двама. Единият ми отхапа ухото, а другият имаше пистолет. - обади се този, който малко приличаше на автопортрета на Ван Гог.
– И се хилеше зловещо с нож между зъбите. - добави този с превързаната ръка. – А другият беше мръсен циганин!
– Некадърници! Да се дадете на един циганин с пистолет!
– Ама те бяха двама! – обади се този с липсващите зъби.
– Махайте си калните кубинки от килима ми! Искам до утре подробни писмени обяснения какво е станало и ще си помисля как да ви накажа. И искам голите ви кратуни да родят нещо смислено!
Тримата се изнизаха гузно, почесвайки се по дебелите си бръснати вратове.
Етъров остана сам и започна нервно да крачи из кабинета и да ругае яростно под нос. Пълно фиаско! Беше обграден от страхливци, предатели и некадърници! Той – новият Левски! Трябваше сам да отиде и да го очисти онзи Дончев ли, Донков ли, или какъвто беше там, вместо да праща тия трима кретени.
А сега какво да прави? Онзи убиец, макар и пребит, беше съвсем жив и сигурно щеше да се върне и да го убие. Не можеше да се оплаче на вътрешния министър Червенобузков – той със сигурност също беше в заговора за атентата, нищо чудно и той да беше главният инициатор.
Тотално отчаян, Етъров падна на колене пред портрета на Левски, висящ над бюрото му и започна горещо да му се моли на глас. Религиозните му занимания бяха прекъснати от звъна на телефона. Беше спътницата му в живота, Катка.
– Здравей, слънце на моя живот! Музо моя...
– Вихрене, изпи ли си хапчетата днес?
– Да, мила, даже двечки за всеки случай.
– Нещо изнервен ми звучиш. – съмнение се прокрадна в гласа на Катка.
- Съвсем добре съм, мила. Само леко ядосан.
- Колко пъти съм ти казвала да си пазиш нервите, Вихрене! За какво ги пиеш тези хапчета, като все се ядосваш!
- Извинявай, мила, но имам спешна работа. - получил внезапно просветление, Етъров тресна телефона и излезе с бърза крачка.
В подземието на централата Сашко Свирепото, в тон с настроението на лидера си, сипеше люти псувни и закани по адрес на управляващите и най-вече по министър Червенобузков, който с акцията си разби оперативната квартира и застраши бизнеса му със залагания. На всичкото отгоре го бяха обявили за национално издирване. Вярно че беше националист, ама чак толкова национален не му се щеше да бъде. В отпуснатата му ръката висеше старата бормашина на дядо му и пръстът му конвулсивно се присвиваше около спусъка й. Машинката му отговаряше с нежно бръмчене, което успокояваше опънатите му нерви.
Под давлението на Катка, Вихрен Етъров великодушно отстъпи на Свирепото и неговите приятели мазето на партийната централа и сега в съседната стая екипът му с полевия терминал приемаше и обработваше заявки. Тук беше на сигурно място под крилото на леля си Катка.
Вратата на подземието се отвори и лидерът влезе с рязка походка. Затръшна вратата, оправи косата си да щръкне нагоре, огледа се за други присъстващи и нервно кимна на доведения племенник, който стоеше в поза “мирно”, вдигнал по устав юмрук за поздрав.
- Свободно! - излая Етъров. - Сашко, моето момче, ела да си поговорим...Само ти можеш да ме разбереш и влезеш в положението. Обещавам ти след година да станеш лидер на младежкото движение в партията.
- Чичо...-сподави вълнението си Свирепото. Каква чест, такова бляскаво бъдеще не беше се прокрадвало и в най-смелите му мечти!
- Ще те помоля за услуга, но трябва да запазиш дискретност. Нито дума на леля ти, обещай ми!
- Заклевам се, чичо, нито дума! - изпъна се и подскочи Свирепото с патриотичен плам в очите.
- Аз, бях унижен, публично подигран! Искат да ме убият, но ти можеш да помогнеш. Знам кой е убиецът! Ти ще го откриеш и отстраниш. Позабавлявай се с бормашината, моето момче, поиграй си и не се тревожи, следите ще покрием, а ти ще бъдеш герой! Ето снимка на човека, в този плик има всичко необходимо, което трябва да знаеш. Сигурен съм, че няма да ме разочароваш!
Свирепото взе снимката и веднага разпозна Юлиян, любимият на жадуваната Габриела. Ето я възможността да отстрани пречката в любовта и да направи кариера. Омразата блесна в погледа на Свирепото и садистична усмивка се разля по бледото му лице.
- Чичо, за мен ще бъде чест...

[1]              Ляо-Лин е китен столичен панелен квартал. Датира от времето когато в страната бъкаше от виетнамски гастарбайтери, поканени да придобият практически умения как се строи социализъм. Благодарение на братски Виетнам популацията уличните кучета бе контролирана, а името Ляо-Лин означаваше Кучешки Рай. 

[2]              Касетофонът е антикварна рядкост, вече не правят такива, марката е едни от първите касетофони, внесени в страната и продавани есклузивно в Кореком и на битака. На него, като малко рапърче, Суратя се учеше да танцува хип-хоп и бе записал първите си песни на касетка.

[3]    Надявам се всички вече знаят коя ще е най-бързата кола в ЕС? ;)