Прочетен: 3341 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2006 10:46
-Море, ке те тепам! Слизай доле!–изригна Бат Борче и изскочи от колата.
Мустафа забързано засука редките си мустаци, приглади косите си, хвърли ножиците и изскочи от бръснарницата на улицата по престилка. Никога не пропускаше молитва като добър мюсюлманин и зовът на ходжата пораждаше особен религиозен трепет в душата му. Мустафа зави зад ъгъла и се закова ужасин. Пред очите му се беше струпала тълпа зяпачи, които заграждаха джамията и, вперили погледи нагоре, ставаха свидетели на невероятен сеир. Бат Борче с пожарникарска стълба и брадвичка между зъбите, запъхтян и зачервен, се катереше по минарето и ядосано махаше на ходжата да слезе долу. Ходжата не му оставаше длъжен и го налагаше с микрофон във формата на полумесец по геройски блесналата под вечерните лъчи каска.
- Слизай долу, казвам ти слизай! – пенеше се Борче и кръстосваше с брадвичката в свободната си ръка микрофона на ходжата. – Ще ти оскубя брадата косъм по косъм!
- Да те вземе шейтанът, дано!
- Ей, слизай, че ще взема коф-помпата и ще те изкарам като плъх оттам!
- Назад, невернико, ще гориш в джендема!
- Абе я да го даваш този микрофон!
Долу Кольо Бърбореков предаваше на живо от мястото на баталната сцена и неприкрито окуражаваше Бат Борче, сравнявайки го с храбър кръстоносец, влязъл в неравна битка с нарушителя на обществения ред.
- Уважаеми зрители, на живо от центъра на София пред джамия “Баня Башъ”. След сигнали за нарушаване на пътната обстановка и спокойствието на гражданите в централната част на София, където се намира джамията, Пожарникар Номер Едно на страната смело взе нещата в свои ръце да премахне високоговорящите устройства за отправяне на призиви за молитва, всекидневно огласящи центъра на столицата при извършване на ежедневните религиозни обреди.
Докато няколко метра по-нагоре Борисовски рутеше прословутия български етнически модел, озвучаван от все още работещата уредба на минарето, на площада пристигнаха едновременно с бясна скорост министър Червенобузков и лидерът Етъров.
- Атакааа! – крещеше Етъров и се мяташе към минарето през образувалия се кордон служители на министър Червенобузков.
Лидерът падна на земята, след като сполучливо уцели няколко пъти палките на служителите на реда, ограждащи кулата.
- Провокация...!!! – ревна Етъров с разбит нос и цепната вежда и даде отбой на четири крака.
Свитата му го измъкна от тълпата и с подвита опашка напуснаха полесражението. Кольо с тънка усмивка проследи с оператора си ранения Етъров и планира следващата си новина за нападение на етническа основа в знак на отмъщение срещу националиста Вихрен Етъров. Министър Червенобузков се приближи, застана със самодоволно изражение на току що нахранен шопар, поизпъчи се, изчака личният му оператор да застане на линия и заговори за реда в държавата и спазването на обществения ред.
- Драги сънародници, с радост искам да споделя с вас в навечерието на членството ни в ЕС как държавата с всички органи, сили и средства се бори за опазването на обществения ред. Ето как съвестният гражданин и герой-спасител Борче Борисовски, с риск за живота си, помага да бъдат отстранени незаконно монтирани високоговорители на градската джамия, смущаващи ежедневно спокойствието на гражданите, и едновременно, подчертавам, едновременно с това спомага за опазването и заздравяването на етническия мир като премахва източника на дразнение и помага на този достопочтен възрастен ходжа да слезе невредим от опасно високото и, без съмнение, неотговарящо на стандартите за пожарната безопасност минаре. Горд съм, че има такива смели и доблестни граждани. Ето така се дава пример в обществото! И за в бъдеще съм готов да работя с Пожарен Генерал Борче Борисовски за опазването на родината от пожари, бедствия и катастрофи от всякакъв вид и тип. Благодаря ви за вниманието!
След половин час Бат Борче бойко слезе по стълбата, носейки победоносно микрофона на ходжата, увит здраво около самия ходжа, дядо Настрадин, който се беше примирил със съдбата си и загубата на брадата си, но благодареше на Аллах, че поне му беше останала чалмата на главата. Жилавият старец си го биваше за достопочтените му години и, макар че загуби неравната битка, имаше една утеха – бляскавата каска на Бат Борче се кандилкаше окачена на лявото рогче на върха на минарето за безкрайна забава на събралото се множество.
Борче предаде овързания ходжа на полицаите с думите:
- И да не стане като миналия път! Аз да ги хващам, вие да ги пускате. Не може така, трябва твърдо и мъжки да се борите с нарушителите на обществения ред. А не като онази кокона Червенобузков дето само се кипри в нови костюми и дава изявления по личния си канал POLICE+.
Кольо Бърбореков проби напред и попита с патос:
- Господин Борисовски, не ви ли е срам да налагате така този немощен старец?
- Беше при самозащита, отказваше да слезе и смущаваше обществения ред.
- А етническия мир?
- Какъв мир бе, никакъв мир нямаше! Гръмна ми главата от тези децибели, той за мир ми говори! Ето сега вече е мирно и спокойно. Айде със здраве!
Борче проби като таран тълпата зяпачи и се метна на джипа. Огледа се навъсено наоколо и отпраши към дома си на ул.“Славянска,” където нежната му половинка – лепата Цуролинка вече разгаряше барбекюто на двора и студеше отбрани питиета за любимия.
Мустафа стоеше безмълвно замръзнал все още там на ъгъла. Сълзите му се стичаха по матовите бузи и капеха от върховете на мустаците, а той дори не се сещаше да ги обърше. Една ръка с мирис на дюнер го обгърна и приятелят му Исмаил го задърпа назад:
- Ела, аркадаш, ела. Ще си платят. А старият глупак това и заслужава. Ето резултата от неговата търпимост и покорство.
- Ама…
- Нашите братя по света се борят, а ние търпим да ни тъпчат.
- Е, да но…
- Ела с мен, искам да прочетеш едни неща и ще проумееш истината.
Двамата хлътнаха в един тъмните входове на Симеон, където в задния двор в порутена къщурка беше тяхната стая.
Мустафа и Исмаил бяха приятели от деца в родното Ардино. Трудолюбиви като всички помаци, те излязоха рано от родния си край, за да търсят по-добър шанс за себе си, а може би просто избягаха от онова забравено от бога и държавата място. От рано се бяха сблъскали с предразсъдъците, с гурбета на Запад, но за тях най-голям проблем беше фактът, че се чувстваха чужденци в собствената си страна, трудно приемани като навсякъде другаде. Турски почти не знаеха, а майчин им беше българският. Те самите бяха синеоки, здрави-прави и много жизнени. Никога не губеха надежда, силно вярваха в Аллах и се справяха с живота така както могат. Двамата бяха неразделни, докато преди две години Исмаил замина за Йордания, за да получи религиозно образование и се върна много променен.
***
Троло се събуди гол и oвързан от глава до пети за едно дърво в някаква гора. Беше тъмно и доста хладно, бяха го налазили някакви мравки, които не се свеняха да го хапят, а кората на елата дереше гърба му при всеки опит да помръдне. Троло потрепери и се опита да се отвърже – от малък мразеше насекомите и малко го беше страх от тъмното.
- А сега ние с теб ще си поговорим. - каза леко дрезгав мъжки глас някъде зад гърба му.
- Пусни ме веднага, върни дрехите и нищо няма да ти се случи. Ти знаеш ли кой съм аз?- изрепчи се Троло.
- Пич, не си в позиция да преговаряш. Ако се държиш прилично и ми кажеш каквото искам да знам, ще те пусна да си ходиш по живо по здраво. Ако ли пък не – може би ще открият тялото ти след няколко седмици, а може и повече време да мине. Мравките под теб са гладни и силно недоволни, че им тъпчеш мравуняка.
- Бе ти луд ли си?!
- Доста.
- Какво искаш?
- Малко информация.
- Ми айде питай, де питай, че ми замръзнаха топките в тоя студ.
- Те май и без това вече не ти вършат почти никва работа, така че за какво са ти? Но както и да е, айде стига социални разговори, че и на мен взе да ми става хладно. Кажи ми какво знаеш за Контето?
- Ааа, за него информация не давам. - дръпна се Троло.
- И що така?
- Онзи Юлиян ще ме пречука, ако Контето разбере, че съм говорил.
- Зарежи го ти Юлиян и ми кажи какво прави Контето напоследък. Никой няма да разбере, че ти си ми казал.
- Няма да стане. Утрепи ме, ако искаш, ама аз с оня психопат не искам да си имам работа.
- Що психопат, бе?
- Тия и двамата са ненормални! Разправят, че оня Юлиян бил в Косово и собственоръчно изклал цяло село. Ще ме докопа и ще ме убие като куче, ако пропея.
- Той при всички положения ще те убие и, да ти кажа - тия работи с Косово са пълни глупости.
- Ти пък откъде знаеш?
Юлиян пристъпи напред и застана пред него с фенерче в ръка.
- Олеле, майко! - изохка Троло.
- В Косово не съм бил, но виж в Босна беше страшен купон.
- Извинявай, аз не исках да те обиждам.
- Не си ме обидил, но ако не ми кажеш какво знаеш за дейността на Контето напоследък, ще се ядосам много, а като съм ядосан не съм приятен събеседник.
- Ама защо мен питаш?! - Нали ти е приятел – питай него.
- Слушай, Мето, почвай да пееш, че нямам много време.
Юлиян измъкна ловджийски нож и го опря в шкембето на Троло.
- Почвай веднага, иначе ще те изкормя като пиле и ще те оставя да се мъчиш с часове. След като сам вече ме нарече психопат, значи знаеш, че мога доста да се позабавлявам докато те дера жив на тънки лентички.
- Добре, добре. Какво искаш да ти кажа?
- Почвай да говориш, аз ще задавам насочващи въпроси.
- Ами... Разправят, че напоследък съвсем е откачил и параноясал. Утроил си е охраната и почти не излиза от къщи.
- А, защо така?
- Ми щото май подозира някой от своите хора в двойна игра. Казват, че оня ден ли, кога ли, получил някаква анонимка със снимка на един от неговите хора как се здрависвал с някой от враговете му.
- Кой това? Нищо не разбрах, Мето!
- Казвам ти к"вото знам, бе батка. Само леко с тоя нож. – Троло разтресе от страх шкембето като крем карамел.
- Ник"ъв батка не съм ти аз на тебе! Почни отначало и по-бавно. Кой с кого се здрависва?
- Не знам. Някой от най-приближените на Контето се бил здрависвал с някой от конкуренцията.
- Аха. А знае ли се кой?
- Какво кой?
- Кой от хората на Контето?
- Не знам.
- А с кого се предполага да се е здрависвал?
- И т’ва не знам.
- Добре, а кой е изпратил снимката?
- И това не знам. Честно.
- Сигурен ли си?
- Да.
- Я си помисли пак дали не познаваш изпращача?
- Юлиян заби ножа в ключицата на Троло и с усмивка леко го завъртя.
- Не знам кой е! Нищо не знам! Сприии....!
При вида на бликналата кръв и острата болка ужасът обхвана Мето. Сълзи потекоха от очите му и с рева си много сполучливо имитира шопар в сетния му час преди Коледа. Юлиян го прекъсна със силен шамар, придружен с въпрос:
- А случайно да знаеш какво мисли да прави Контето по тоя въпрос?
- Разправят, че решил да изчака и да види какво ще стане.
- Нещо ме баламосваш , Мето! Контето, когато заподозре някого, не си губи времето в чакане, а предприема съответните действия.
- К"вото знам, това ти казвам, бе батка-а-а-а!
- Ако още веднъж ме наречеш батка, ще те изкормя. - кресна Юлиян и прокара леко върха на ножа по шкембето на Троло, оставяйки тънка кървава диря.
- Извинявай, не исках – захленчи Троло. - Ама ти си прав, че Контето не чака, а обикновено праща теб.
- Направо ще се учудиш, ако разбереш, че много от убийствата, които ми приписват не съм ги извършил аз. С кокошкарски работи не си губя времето.
- Както кажеш, б... - Троло се спря на време като видя мътните отблясъци на острието. Във внезапен пристъп на интелект добави: - Абе да не би случайно това да си ти, бе?
- Какво аз?
- Дето е сгазил лука?
- Никъв лук не съм газил. - Юлиян се наведе над Троло с ножа в ръка и каза: - Благодаря ти за информацията, Мето! Не беше много полезна, но все пак благодаря за усилията.
- Ама ти сега какво? Ша ме колиш ли,а? - сепна се Троло и пак се опита да се измъкне от въжетата. – Помоооооощ!!! А-а-а!!! Неееееее!!! Помоооощ...
- Сори, мен, но предпочитам този разговор да остане между нас. Пък и трябва да си пазя реномето.
С добре премерено движение Юлиян преряза гърлото на Троло от ухо до ухо и се дръпна бързо назад, за да не го опръска бликналата кръв. След това захвърли ножа в близкото дере. После се качи в пикапа и подкара по коларския път надолу със загасени светлини.
[1] При Бат Борче всичко е с голяма буква!
07.11.2006 11:29
Freedom of speech, baby ;)
07.11.2006 13:29
07.11.2006 14:41
2. Блогът на "Капитал"
3. Кафене
4. Този човек ни кара да се смеем с глас
5. WWF петиция за защитените територии в БГ
6. Да спасим ИРАКЛИ!
7. Поредната перверзия на чичо Mike Patton
8. За собствениците на iPod
9. Завръщането на лудия Ник Кейв
10. Музика за напиване ;)
11. Южния Парк ;)
